Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...
Тежко дишащи облаци с упоритост на мравка
се просмукаха по небето и поискаха да заплачат.
А просторът усука се под желязната хватка,
там от болката чуха се врани да грачат.
Стъклен цвят е морето в свойта пясъчна ласка ...
Изпиваме излишък от мълчание,
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...
Преди да скоча…
„Светът е оцелял, защото се е смял!”
-…какъвто днес познаваме го ние?!
Рискувам пак да сътворя скандал,
но демагогия в това се крие. ...
Толкова е лесно още днес да те забравя,
да те прогоня от ума си за секунда само,
спомените кратки с клечка огън да подпаля
и към теб да не погледна даже и през рамо.
Толкова е лесно да не те сънувам вече, ...
Аз съм нежният вятър, който лицето ти галеше
и искрата, която в сърцето ти огъня палеше,
твоята слънчева пролет и щедрата ти есен,
твоята тиха радост и твоята хубава песен.
Ти си просторът, който с мечти ме зовеше ...
ОГЛЕДАЛОТО
Пред огледалото старо стоя и се вглеждам -
търся да видя себе си там.
Сякаш очаквам да видя с надежда,
бликнала младост, свежест и плам. ...
Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.
Шумейки, вятър люшка стъбълцата, ...
Разбира се, опитах се да бъда ангел,
всички правим своя опит да надвием гравитацията,
една част от нас продадоха ореола си,
другите смело падахме от високо,
макар да няма вече самаряни, ...
Чакаш ме... Както брегът чака морето –
търпеливост, която прилича на вричане.
Щом те видя така, нещо в сърцето
преобръща се и започва да бие поличбено.
И не знам дали не си оня пристан, ...
"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...
Скитах се, майко, скитах се в утрото.
Де е росата да намокри нозете ми?
Скитах се, майко, в гората и тъмното
с мокър дървен кръст на раменете си.
Лутах се, майко, в простора, в тъмницата. ...
Здравейте, Бляскави Щастливци!!!
Вий сложихте ръка върху смъртта!
И ний дерзаехме, не бяхме мързеливци.
Безсмъртни сте, на Вас оказа се честта!!!
И в нас трептеше святата мечта ...