По-голям или по-малък - остров да съм
искам и дано стана толкова
гостоприемна за пътешественици,
с жива къща и цвете - вместо прозорци.
По-голям или по-малък - нотен лист да съм ...
Тихо се промъкваше в моите мисли,
а тишината далеч някъде шептеше.
И живеехме без свят, без надежди, без време,
а дъждът, дирижирайки, пак и пак мълчеше.
И гръмотевици, и бури в съзнанието, ...
За тебе братко вдигам пълна чаша
за твойто бъдеще и безоблачна съдба
недей от трудностите лесно да се плашиш
животът ясно го е казал: в тунела винаги навлиза светлина
Не трябва да живееш хранен от отминали неща ...
Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,
слез на земята при мене, поете.
Твоята нощ наизуст я научих - ...
Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...
Вселенската хармония да ме изпълва цяла
Повява вятърът и с клоните ми маха,
светът усмихва се със слънчеви лъчи
и сноп светулчици във длани се побраха!
Доброто гледа ме през Твоите очи! ...
Широки магистрали – бясна скорост!
Прегърнал всички рискове, летиш.
Превземаш хоризонти и простори...
Това си, всъщност, истинският ти.
Не съм от твоето тесто, но искам ...
Спомен за моя моряк
Есен наближава. Тиха есен, пъстра.
Гларусите галят със криле небето.
Губи слънцето от силата на свойто лустро.
И вече някак тъжно усмихва се морето. ...
С благодарност към авторката на тези 2 страхотни фотографии, които дадоха име и импулс на стиха ми
Оставили във тебе пропасти,
които недоверието издълбава,
въпроси и любови, и жестокости,
позор внезапен и внезапна слава, ...
Кристални капки нежно се отронват
от твоите пресъхнали очи.
Научи се да бъдеш силна,
да плачеш само щом неистово боли.
Излей това, което си държала, ...
(по Марина Ершова2)
Нищо, де, нищо! Болката на капчици ще излезе...
Пак ще цепи Земята посребрелият мъж...
Ако вярваш, и при тебе Господ ще слезе...
Чуваш ли? Капките чукат... Мисли, че е дъжд... ...
Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
Цигулката му, нежна и разплакана,
сърцето ми окъпа във сълзи.
И трепнаха в душата неочаквано
надеждите, крилатите мечти.
Олекна ми! И сякаш се пречисти ...
Kогато пролетта с уханни устни
целуваше и къщи, и дървета,
еуфорично през нощта препускаща
и шарф развяваща по тротоари и павета,
една Любов влетя задъхано в хотелска стая ...
Да бе пожар – по-ярко бе от огън,
да бе деяние ужасно, непростимо,
да бе симфония от Бах или Бетовен,
да бе с едничко нещо съвместимо.
Да бе предмет, във шепи да го хванеш, ...