Щом думите се спънат посред път
и истината все не им достига...
Щом във леда огньове разгорят -
от няма пепел те възкръснат в книга...
Щом всичко събере се във мига, ...
Раздирах със жестокост селската картина
(от кривите пътеки вдишах прах).
Порязаната кръв от овехтялата хартия –
размазах я с боите ù без страх.
И как ме лъжете с треви зелени. ...
Ти казваше, че няма да се върнеш,
държеше се надменно и студено.
Сега копнееш пак да ме прегърнеш,
но си закъсняла прекалено.
Живей живота, който си избра сама - ...
Какво иска човекът? - това е въпросът.
Какво търси, какво очаква, за какво мечтае.
Дали сигурността с панделка иска
или се бори с вятъра докрай.
Какво иска човекът? - това е въпросът. ...
Невидимо долита любовта
Когато невидимо долита Купидон със своя лък
той никого, никого не пита и пуска своята вълшебна стрела,
сърцето изпълва се с трепет, копнеж те изгаря по далечен блян,
че ти си ранен в сърцето от любов с вълшебна стрела... ...
Гнездото на сивата птица...
„От гнездото на лешояда рядко излита орел”
Френска поговорка
Аз знам, във гнездото на сивата птица
утрото все е несбъднато... ...
Толкова отдавна в един друг живот
мога да усетя как бие сърцето ти,
не е сън, помни, виждам светлина в очите ти.
Толкова далеч в някой друг живот
ще намерим местенце във времето, ...
Обичах те толкова дълго
и нещастните сълзи преглъщах ги безмълвно.
Всеки твой поглед запечатвах надълбоко.
Всяка твоя дума аз помнех я задълго.
И месец подир месец си течеше, ...
ГРЯХ
Цветето изникна в моето сърце,
веднага щом зърнах твоето лице.
Малкото момиче, от съседния квартал,
а на колко други любовта си вече бях дал... ...
Осмелявах се да дишам във бурите,
и си давех тъгата в куршуми,
изстреляни с взрив от светкавици
на жената във мене, изписана с думи.
Гръм издишвах и пръсвах я болката ...
Ти и твоето дете - хармония и цялост!
Но майката е друга, не аз - за жалост...
Или за успокоение?!
Всъщност има ли значение?!
Щом не любовниците (както знаем, твоя слабост!), ...
Тихомълком изплувам в прегръдката чужда
и по другите устни неизменно горя,
в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,
в непознато докосване моите длани болят.
В нейния поглед като люляков дъжд акостирах, ...
И нека ме упрекват във предателство,
и нека ми свалят короната,
нека ми вземат жезъла, сиятелството,
нека от Лемнос съм прогонена.
И нека бъда провалила се, ...
Аз не съм моето тяло, аз съм ученик на моето тяло.
Аз не съм моите очи, аз съм ученик на моите очи.
Нека моите очи да виждат.
Аз не съм син на майка си, аз съм ученик на майка си.
А не съм син на баща си, аз съм ученик на баща си. ...