Poetry by contemporary authors
За миг 🇧🇬
само за миг си представям
твоята същност с ангелски лик,
и в нея сърцето поставям,
в което намерих пристана тих... ...
Не се чете... 🇧🇬
в утробата на влажната земя.
При червеите и пръстта погребана
пиявица, жадна за кръвни телца.
Пълзи по кожата... ...
Послание 🇧🇬
Престане ли сърцето да боли,
когато трябва, сам ще те намеря.
Със нокти път ще правя през скали
и с дявола ще сядам да вечерям... ...
Полу... 🇧🇬
Едва сега разбирам - на раздяла.
От гняв дори не мога да заплача,
а трябва да започна отначало.
С полу-омраза аз ще ти отвърна. ...
Да, сигурен съм – пак ще се родя 🇧🇬
Все някой ден – след милион години...
Живота днес пребори го смъртта
и някак много бързо си отмина...
Да, сигурен съм, че макар след време ...
Заради мен... 🇧🇬
Последно казвам, че обичам теб...
За мен ще си останеш вечно...
Там в разбитото сърце...
И вечно себе си ще виня... ...
Клеймо Глупост 🇧🇬
За нежността? За любовта?
Щом даваш, двойно получаваш!
Нали така? Нали така?
Щом даваш всичко, дето имаш, ...
Победителка 🇧🇬
Мраморен гроб е сърцето ми,
пробито от кървав кинжал.
Ръждиви сълзи по лицето ми
се сливат със грешната кал. ...
Гротеска 🇧🇬
Полуглупаци, с имена,
полупреживят полуистини
за вехти и за бъдни времена.
Апостоли играят, път проправят ...
Шепа вода 🇧🇬
И тежи във ръцете ми. Носих я много години.
В тази стомна очукана всъщност водата горчи,
там сълзите разяждат с годините някак си глината.
Аз не знаех това. Но я носех и в жега, и в студ. ...
Изгряващ лотос 🇧🇬
Отвъд прага на нощта сред рояк от гласове,
в промеждутъка от безмълвни часове,
лунен сърп, скрит в косите, бавно се унася,
изгряващ лотос над небето вятърът разнася. ...
Размисли за живота и смъртта 🇧🇬
на Дора
Аз виждам – времето рисува по лицето ми,
следи оставя всеки минал ден;
носталгия се стеле по сърцето ми ...
Как ми се иска да срещнa 🇧🇬
обич, която не задушава,
приятелство, което остава завинаги,
вярност, която не е привидна,
любов, която е по-силна от всичко, ...
The Unknown 🇧🇬
не усетих пътят ми кога е свършил.
Кой по мене камъка ще хвърли...
крилата който вчера ми прекърши.
Понесох се във тъмното... на сляпо. ...