1. Дали преди, във някой друг живот,
пресичали сме пътища житейски?...
Дали мечтали сме си за любов,
или оставали сме с теб далечни?...
2. А някога, във бъдещ наш живот ...
И няма да танцувам повече със вятъра,
настъпва ме, и роши ми косите...
Когато се опитам да му кажа,
пречупва се и спира ми в очите...
И няма да го гоня по поляните, ...
Когато ежедневието те смачква със въпроси
и отговори никой не предлага,
когато тежестта на сивото си носиш
без шанс дори за мъничка награда,
когато имаш нужда от розово и жълто, ...
Там съм, измежду всичкото останало.
Една от многото звезди в нощта ти.
Там съм. Чакам да спре да те няма
и все се опитвам да вляза в съня ти.
Там съм. Дорисувам лилавото в залеза, ...
В самотната вечер на перона безлюден
Чакаш болката да си замине,
Да дойде и твоят ред да се качиш на влака,
Да срещнеш любовта.
В самотната вечер някой прошепва любовно заклинание, ...
Разсъбличам бавно душата си
в ритъм с някакъв странен блус,
от оркестъра тихо подмятат:
– Как можа да стигнеш до тук?
- Безссссссрамница – съска със злоба ...
Прегърнах Болката като родна сестра,
успокоих я, превързах ù раните.
Напразно! Тя с всички сили се постара
в пипалата си хлъзгави да ме хване.
Самотата поканих на чай посреднощ, ...
Плъзгам нежно ръка по косите ти.
Наслаждавам се, но треперя, сякаш умирам.
Леко щипвам с устни ухото ти.
Изчервявам се, но не искам, не искам да спирам.
Виждам мек блясък в очите ти. ...
На прага на поредната раздяла
зазиждам мислено проклетата врата...
Да няма връщане...
да не чувам скърцащата брава
на остарялата от болките душа... ...
Защо изчезна в мнозина тук човекът?
Защо е тази омраза, завист, тъмнина,
вместо радост, че постигнал е успехът,
вместо в души да има лъчи, топлина?
Защо първо виждаме което ни дели, ...
И старата чешма не спря да пее песни.
Разказваше за миналото тя:
за стръмните баири, златните поля,
за хората, мечтите, за пътеките им тесни,
за трудния живот, обрасъл в тръне, ту в цветя! ...
На скъп човек, който мечтаеше да стане летец
Изтребители, скитащи призраци,
разсъбличат страха си от покрив.
На земята не могат да дишат.
Нямат вятър в гърба елероните. ...
В крадец на време се превърнах,
сега съм тази, между другото,
половината си странности загърбих
и с теб почувствах се по-земна.
В крадец на време се превърнах, ...
Аз те чакам отдавна, не съм спирал за миг,
ти си толкоз забавна, аз пък толкова шик,
двама с теб сме планети на родения свят
и парче от комети в безлюдния град.
Вероятно ще бъдем само двама с теб ...
Когато утрето ми в тебе е изстинало,
и дните на трохи от глад се ронят,
че устните ми твоите не докосват.
Да бъдеш мой, е жребият отхвърлен.
Крилете ми са прах от перушина. ...
Какво ще направя като сълзите си лея?
Тук свършва моята епопея и бърновите ще слея,
от агресия ще прелея, а скапанякът започна да стреля.
Страдание, безотговорност, прошка?
Къде ми отиде онази ценна обложка? ...
Усмихни се - има още много време
пред нас се стелят пътища и години
дни безчетни подреждат се без бреме
в безкрайни мигове се таят съдбини
Усмихни се - има още много прелести ...