Poetry by contemporary authors
Луна 🇧🇬
сред хиляди звезди изгрява.
Блести в нощта сред тях, но е сама.
Има нещо.
Нещо я издава. ...
За да се целя 🇧🇬
и в стаята е тягостно, задушно,
се чува тишината как говори,
без даже и да иска да ме слуша...
Но с нея на глава не се излиза. ...
Пътят към истината 🇧🇬
Посоката губи човешкото племе,
сред фалшове, пошлост, лъжи и заблуда
и време дошло е духът да поеме
по пътя, показан от първия буда. ...
Прегръдката на Падналия Ангел 🇧🇬
___________________________________________
Тази нощ не ще мога да те прегърна.
Защото съм толкова далеч...
Че не те достигат крилете ми. ...
Моят стих 🇧🇬
обръщате очи към мен!
И няма вече аз да крия
от вас стиха си съкровен!
Във него всеки ще открие ...
Писмо-молитва 🇧🇬
Уморих се от “ мъдрите” думи
и от хорски души вледенени.
Уморих се да мразят страстта ми,
да ме гледат с очи замъглени. ...
Обич моя 🇧🇬
1 Искам да видя красивите ти очи,
с които ме гледаш,
топлата ти усмивка,
с която ме даряваш. ...
Прибрана на тъмно 🇧🇬
Като съсирена отметка
Косата ми прашна е
От недокоснато време
Аз клатя краката си ...
Нашенска патриотична наздравица 🇧🇬
разпилява се шумно по пода!
Ех, приятели, старо вино
нека пием до късните доби!...
Да надвием сърдития лай ...
Какво е любовта 🇧🇬
която те кара да летиш.
Лъжа,
която те заблуждава,
кара те да забравиш реалността ...
ххх 🇧🇬
Невинност бяла тръгва си от мен.
С носленце черно бъдещето души.
Започваше със нея моят ден...
Спокойствие - във шепата ми сгушено. ...
Спомени 🇧🇬
Аз съм тук, теб те няма,
плаче моята душа.
Нали уж щяхме да сме двама?
Ти така ми обеща... ...
След трийсет 🇧🇬
тялото променя своите форми,
рядко е да ми харесат.
И съзнанието когато избледнее,
пак душата остава най-последна. ...
В дълг на хуманизма 🇧🇬
припламват хоризонти бляскави.
И всички, в дълг на хуманизма,
безмълвни, тъпчем в крак на място...
Реалността реди закани. ...
Каменното момиче 🇧🇬
очите ù - черна бездна,
ръцете - безчувствени, студени,
не можеш да чуеш сърцето ù...
а тя има ли сърце? ...
Излияние 🇧🇬
и копнеж, отронен от пръстите на пролетта,
аз се рея тихо и долавям шепота на ветровете,
и долавям как докосва ме ангелска ръка.
Нюанс на съзерцание, откъснат от зората, ...