-Дали животът на земята има стойност? -
попита ме с горчилка във гласа.
- Животни има в бъдното безбройни,
но сал човекът търси му цена.
- Дали в живота ще намеря смисъл, ...
Всеки отговор ражда по залез въпроси.
Този свят без любов е на път да се срине.
Тя все още за мене облича и носи
най-красивите рокли в зелено и синьо.
Бели перли изгряват на тънката шия ...
Разговарят две птици с различни окраски,
но естествено без да са сложили маски:
- Защо чернотата по тебе все лепне? -
попита едната и то без да шепне.
- Защото, това е цвета на предците, ...
Говоря си сама със тишината
и с егото, което негодува...
Ето ме, отново съм жената,
не успяла и грам да се преструва.
Така и не показах любовта си, ...
След няколко сезона в самота
със четри-пет безмозъчни момета,
наложи се да тръгна със една
от многото любовници на кмета.
Не знам защо - тя имаше му зъб. ...
Ако ме стигнеш – отчети като магия
това, че си обичал укротената.
Ръце ти прегръдки чужди ако крият,
ще ги пречисти огънят във вените.
Ако ме хванеш – отчети като победа, ...
Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!
С добро и с много светлина, която мило да раздава ...
Превалят дните. Тихо се оттеглят,
в покоя на логичните си нощи.
Заспивам сън, във който съм наследник,
на щастие несбъднало се още...
Живота ме поглежда изпод вежди. ...
Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла, ...
ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам. ...
ПРОЛЕТНА МАГИЯ
Навсякъде свещички бели - кокичета нацъфтели,
врабчета от съмване се гонят по още голите клони,
а чичо Пей и той от отзарана песента си подхвана!
Бърза пролетта - на планината съдира юргана, ...
Ти хората не категоризирай
и думите претегляй на везна.
Човешкото достойнство не презирай
и не руши издигната стена.
Не си мисли, че само ти си важен ...
Македонката
Една жена винаги пее с усмивка на уста,
весели тя хората на празника и в делника.
Красива народна певица, истинска жена,
отраснала с песента в Пирин планина. ...
Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...
Предложиха ми да живея във кафез
с монитор, кабелна и телефонни жици.
Усмихнати повтаряха ми "Само влез
и цял живот ще гледаш полета на птици"
Щастлив ще бъдеш в синьото небе. ...
Ето ме, тук съм! Стотици пътеки
в моите вени са вплетени.
Всяка не съм, а и не е за всеки
нравът ми – труден за четене.
Ето ме тук съм! И сипеят плаче, ...
Затвори очи, свържи се с мен...сега ги отвори!
Усещаш ли? Болка я няма, щастие цари!
Път с посока виждаш, две души,
живота ги събра, да не са сами!
Почуствай радостта, която ти дарявам, ...
В НЯКОЯ ДРУГА ВСЕЛЕНА
Тя се беше смалила до късче небесна забрадка,
избеляло под жаркото немилостиво светило.
Мама бавно потъваше в бледите сенки на залеза.
С мълчалива усмивка, от която боли и е криво! ...
Две момчета без приятели и за един от нас - един е истински!
заедно израснали, по- голям, като брат си ми!
мечта за много - сън за мен
Самотен съм сред хора. Сам без тях.. а ти още повече без мен
за това те заслужава, но аз - не ...
Дали оловото решава...
кой път да хване уплашения брат.
Дали примерът решава, кой кога и как!?
Мирисът на гнилоч ли решава...
Тъга,тъма...защо не пишеш за любов. ...