Poetry

253.1 results

*** 🇧🇬

Какво ли правя тук, защо ме има?
Аз – късче страх в света за смели хора.
Родих се в най-обикновена зима–
аз – сняг, започнал да вали нагоре.
Под стъпките ми скърцат стари болки. ...
804 10 17

Абсолютен Идиот 🇧🇬

АБСОЛЮТЕН ИДИОТ
... Господи, нима си тръгвам от добричкия ти свят? –
с всички под Луната кръгла дишам между Рай и Ад,
денем слънцето ме жули, сякаш стърже ме с ренде,
стадо властници – акули! – вечер моя сън краде, ...
419 1 1

На Лили 🇧🇬

На тебе, Лили, посвещавам,
за тебе съм измислил римите-
желая ти и се надявам
не тука да посрещаш зимите.
С куфарчето във ръчичка, ...
627 4

Помниш ли... 🇧🇬

Помниш ли...
Помниш ли мене и нашата среща,
помниш ли лунното звездно небе
и на лицето следата гореща
нежно оставили мойте ръце? ...
511 1

Противоречия 🇧🇬

Не вярвай на нахалния си гост,
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи, ...
592 1 3

Пълзя към светлината 🇧🇬

По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървави меса
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...
514 2 9

* * * 🇧🇬

В такава гъста тъмнина
не бях замръквала отдавна.
Лежа на мократа земя
от страх, вървейки да не падна.
Неназовими и далечни ...
727 5 3

Пъзел 🇧🇬

Като пъзел сме хората...
Като мозайка...
от малки парченца
Всяко има си място
И всяко място... ...
496 3 5

Откровение на Денков 🇧🇬

Чудесно е да се използват касетъчни бомби!
Русия си е "империята на злото", тъй ви думам!
Руснаците и за края на света са ми виновни!
А аз съм велик като Аспарух, Симеон и Крума!
На Русия аз храбро се перча, ръмжа кат лъв! ...
670 4

Синьо 🇧🇬

Небето е като морето,
морето е като небето,
вълни и облаци в едно
докосват моето перо.
Самолети с облаци се борят, ...
708 2

Гори 🇧🇬

Кое накара Народа ни да се откаже...
от Родина,майчина любов.
Да превърне всичко във горчилка
и да потъне в вечен грях.
Вярата на нашите герои... ...
422 3 1

Тази жега ми дотегна! 🇧🇬

Тази жега ми дотегна! Ни да седнеш, ни да спиш
и в леглото като легна, се въртя, като дервиш.
Тичам по хиляда пъти вън, на дворната чешма
и умът ми се размъти, и говоря си сама.
Ако призори, броила хиляди овце безспир, ...
599 2 12

Сякаш това е животът ми 🇧🇬

Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...
513 1 4

До живот 🇧🇬

Нейната дива душа,
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?) ...
1K 2 2

В окото на бурята 🇧🇬

В миг сякаш времето спря,
тишината крещи като демон.
Пред бездната вятърът онемя,
разпилените ми коси са за него.
Всичко утихна,. Въздухът избледня. ...
652 3 17

Безсънен 🇧🇬

Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
494 1

Бит 🇧🇬

Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...
877 1 2

Отдавна 🇧🇬

Отдавна различавам любовта
по смисъла на твоето мълчание,
наситен поглед, много пъстрота,
очите търсят в мене упование.
По-важното е, че струи до днес ...
988 3 4

Обичам да мечтая 🇧🇬

Аз обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...
479 2

Преминах през света със бяла книга 🇧🇬

ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...
374 2 3

Светлина в живота ми си ти! 🇧🇬

Животът е мъничка рекичка,
озарена от слънце чудесно -
това си ти, любима едничка,
далеч си, но сърцето ти е честно!
Животът е светла пътека, ...
662 1

Сред меката пръст 🇧🇬

В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета. ...
629

На кои 🇧🇬

Ех защо не може Света да преобърна...
да го превърна в добрина и на хората да върна.
Ех, защо? Сами вредим на свойте мечти...
И своите надежди давим...
Дали сме канибали, ядящи своите души ...
925 2 1

Ти 🇧🇬

1.
... ти си
в мойто
дежурство...
2. ...
668 2 10

Не ме познаваш 🇧🇬

Не ме познаваш. Смахната съм, мога
да съм детински любопитна,
да не заспивам нощем от тревога,
а после с вятъра да литна.
Не ме познаваш. Делничната маска, ...
448 4 3

Миг като вечност 🇧🇬

Не искам да ми обещаваш
(макар че моля се пред Бог),
подарък да съм в твоя залез
и в изгрева. Без чужд облог.
Да бъда малката мушица, ...
1.1K 5 8

Петрички домати 🇧🇬

Намерих ги – от Петрич двама братя
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен, ...
405 2

Магийно притегателна 🇧🇬

Магическа, епична,
безкрайно нетипична.
"Единствена", незрима,
безмилостно ранима.
Горяща, ураганна, ...
546 2 2

Когато Господ те обича 🇧🇬

КОГАТО ГОСПОД ТЕ ОБИЧА
... когато залезът на хълма разпали дрипаво фламбе,
и кротка радост те изпълва, че твоят ден спокоен бе,
че стигна Времето за всичко – със всекиго да бъдеш благ,
седни? – един самотен чичко, с лула тютюн на своя праг, ...
382 3 1

Летене 🇧🇬

Летели ли сте някога насън?
Аз постоянно.
Отнякъде се носи ясен звън,
звучи камбана.
И слиза ангел, слага ми крила, ...
583 3 11

Призрак 🇧🇬

Веднъж, когато небето
бе погълнато от тягостен мрак,
звездите тежаха
и луната омайваше със своя чист цвят,
аз погледнах през черния прозорец свой, ...
844 2

Престъпления и наказания 🇧🇬

Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...
531

Не знаеш 🇧🇬

Ти не знаеш, какво причиняваш,
с бездействията
и действията си
разрушаваш.
Няма начин да разбереш ти, ...
564

Разговор с живота 🇧🇬

Изгубих се между правилно и грешно,
а животът простичък присмива ми се смешно.
Каза ми “Ела насам, чуй това.”
Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.
Кой да предполага, а? ...
818 1 2

Съзидание 🇧🇬

И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...
502 5 5

Седем минути на ден 🇧🇬

СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста. ...
801 2 2

Юли ми е … многоточие … 🇧🇬

Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...
501 4 11

Causa perduta* 🇧🇬

Провописо е на първа база
ф творбата да го знаеш и помни!
Какво си казал, той какво ти каза,
не струва нищо, ако ф нящо се греши,
като например, Важна запитая, ...
1.4K 2 46

В тактове „осем осми“ и „девет осми“ 🇧🇬

„Какво е, мамо,
стихия?“ – „Порив, чеде,
и чудесия!“
514

Острови в душата - 15 🇧🇬

А час преди това по джиесема
се звънна. Щом прочете той Гергана,
ядоса се. – О, пак ли ти проблеми
ще ми създаваш? Тука ли остана? -
набързо с глас кипящ той проговори ...
842 4 14