Планините строени в реда на Гея...
И посипани от нейното брашно...
Изпъват скални жили в своята висота...
Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...
Няма ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била... ...
Аз бях войник на своите Балкани.
Аз бях боец в полето на честта.
Защото се сражавах с урагани.
Защото ненавиждах подлостта.
Аз бях на топа винаги в устата – ...
Този дом е депо за прочетени книги
с никотинов таван и пердета непрани.
Тук понякога топло ухае на риган
и се меси живот в старовремска копàня.
Тук се раждат по съмнало песни и басни. ...
Когато спиш си като пеперуда,
притихнала върху листа на цвете.
Устенцата – набуклени учудено,
а пръстчетата леко потреперват.
Дъхът ти – като летния ветрец, ...
Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети, ...
Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...
Като плитка отрязана висна сега и това си е,
в миг махалото. Счупи се моят ненужен часовник.
И не чувам звънеца огласящ деня – междучасие
и за плитките дръпнати няма момчета – виновни.
Още тайни момичешки нощем шептят коридорите, ...
Имате се за умни, но имате памук в главата.
Не знаете що е истина, що е лъжа.
Утайките сте на обществото, но се имате за каймака.
За хора като вас трябва съд и присъда.
Имате се за умни, но с гъши пух ви е пълна главата. ...
Вървиш напред, а вятърът косите ти развява.
Вървиш напред срещу безликата тълпа.
Душата ти щастлива към небето продължава.
Озъбените маски хапят твоята мечта.
Вървиш напред и Пътят в светлина изгрява, ...
Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...
ГОСПОД НА ХЪЛМА
... и днес проводих своя кротък ден – и ще заспя със светлата надежда,
че Бог – един за всички! – и към мен с добро и обич моя път наглежда,
връз моята възглавка свежда взор – да ми се сънят слънчеви поляни! –
и аз – бял гарван в ангелския хор, пак ще церя със песен люти рани, ...
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре. ...
ИЗРЕЧЕНО ПРЕЗ КАРАМФИЛИТЕ
... и, нали съм го̀ла во̀да, с други думи – стар боклук,
нявга Майката природа ще ми каже: – Марш оттук! –
ще ме хвърли из тревите – там! – във края на града,
де – във вечната обител – спи и моята рода – ...
Ти – с твоите различни имена
в различните сезони на годината,
защо ми носиш винаги печал,
най-много между пролетта и зимата?
Защо, когато слънцето трепти ...
Не знаем след смъртта къде отиваме
и ще ни има ли на Онзи свят далечен?
Дали като тела ще съществуваме
или ще бъдем дух безплътен, вечен?
Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, ...
Тя живее щом в сърцето я носиш,
топли те в дните пленени от студ.
Понякога бърза, недей да я пускаш,
нека остане при теб, не при друг.
Нека да бъде звездата на дните ти, ...
Наранена от подла клевета,,в гнева си
аз изрекох горчиви молитвени слова :
"Моля те, Господи,, слез на земята и виж
как лъжата и подлостта алчно пируват,
а истината и справедливостта нямо слугуват, ...
В съзнанието си не бих могъл
мечтите си разбитите да съдя.
Макар и искрен да съм бил по пътя
все нещо ме прободе с порив зъл.
Кошмарно ме засипваше чакъл ...
Макар обувките ми скъпи да лъщят
и топлият балтон да ми отива –
от този хищен градски бяс ще ме спасят:
стрък чубрица и супа от коприва.
Две патици с червени човки и петел – ...
...и един ден тя го срещна...
Онзи, за когото вечно е копняло
сърцето и...
Онзи, заради когото сияе лицето и ....
Онзи, на когото е готова изцяло да се отдаде ... ...
В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...
Пеят прилепи приспивни песни
и жабоци се забравят в салса.
Бесилките са вратовръзки, малко тесни,
а късметът псува люто шанса.
Лютото е сладост по натура, ...
Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...
Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...