Poetry by contemporary authors
Муза по панталони 🇧🇬
муза по панталони.
Строфата си не допях,
завъртя ме циклонът.
Скромен налучках късмет– ...
Възхвала на чешмяната вода 🇧🇬
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...
Бисерни сълзи 🇧🇬
от тежки думи - клевети...
песъчинка златна скътах
в душата... а сълзите ми
обвиха я във седеф...! ...
Лястовица бяла 🇧🇬
дали я има и къде гнезди.
За глътка обич и при мисъл вяла
все нея търсим, чакаме. Нали!
Поверие ли е, или реалност... ...
Първият ни обяд тримата 🇧🇬
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж. ...
Непознатият Човек 🇧🇬
Споделено с: Публично
НЕПОЗНАТИЯТ ЧОВЕК
Тъй както във припадащата вечер
вървях, огрян от лунна светлина, ...
Рисувам те – самата красота 🇧🇬
прочетените книги потвърдиха,
мечтаех си за хиляди неща,
а днес от тишината съм по-тиха.
Забиваха се острите стрели. ...
Моят вик 🇧🇬
които като котка по покривите тичат.
Драскат на спомените в бреговете,
буйни вълни в душата се свличат.
Поисках да се върне момичето в мене ...
Жена с цвете 🇧🇬
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...
Тийнейджърка не знае кой е Васил Левски! 🇧🇬
Откъде да знам, че бил национален герой!?
На ерудиция и образование липса пълна!
Българийо, просто оставих те безмълвна!"
https://www.videoclip.bg/watch/1728052_sramota-ot-glasut-na-sofiya-pitaha-momiche-koj-e-vasil-levski-ot
14+ Все живеем в странно време! 🇧🇬
Раснахме под зарево червено —
в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените ...
Доброта 🇧🇬
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
Когато Господ сяда на закуска 🇧🇬
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
Намери ме
Мечтах те
Чаках те
Съхувах те
Желах те... ...
Умея да греша 🇧🇬
но умея да греша,
себе си не виждам,
само приглушена светлина.
Не умея да говоря, ...
Тя е сляпа и е много 🇧🇬
но ти не вярваш в нощното вълшебство.
Недей да забелязваш как сълзите
извират от очите ми, но нежно...
Сърдитостта е маска зад която ...
Ние 🇧🇬
Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.
Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на
пръстта.
И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта. ...
Шепичка Любов 🇧🇬
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
Един добре забравен Мъж 🇧🇬
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
Несправедливо е 🇧🇬
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...
Дъга от ланшна шума 🇧🇬
Не казвам, че не плача – не личи,
от болката когато се разбридам.
Когато станеш твърде придирчив –
в разговора взема връх обидата. ...