Родени и расли в планински Арцах,
по произход са чистокръвни арменци.
Домовете им бащини, там в Карабах -
буренясват сега, със заковани кепенци.
Ненавиждани, гонени както свойте предци, ...
Сърцето ми навярно се разпадна
и болката в душата го уби.
Не се обаждай, нищо не остана
от чувствата живели в мен преди!
Не искай прошка, тя не съществува! ...
в памет на поета Андрей Андреев
От изгревните прегръдки на деня
до залезно смирените хоризонти:
стъпките ни топли ще променят
пътеката към духовните сезони. ...
Тъжно е когато започне да мисли сърцето
и мислите объркани блуждаят в него.
Тъжно е когато приглушаваш зова му,
и в себе си кротко и тихо го затаяваш.
Тъжно е да се загубиш в огледалото, ...
Така и беше и не беше…
За пръв път за заслуга, от Профсъюза
бях наградена с воаяж в чужбина.
Но неочаквано около мене се завърза
и завист, с лицемерието комбина!… ...
ВЪЗХВАЛА НА ЧЕШМЯНАТА ВОДА
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди, ...
Кажи ми, Боже, лястовица бяла
дали я има и къде гнезди.
За глътка обич и при мисъл вяла
все нея търсим, чакаме. Нали!
Поверие ли е, или реалност... ...
Молитвата е твоя аксиома.
Разнищен си от злите богове.
Спасението никне в друга зона
и ражда плод в далечни светове.
Откриваш се в случайна малка птичка, ...
СТАНИМИР
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж. ...
Днес мълча заслушана във ветровете,
които като котка по покривите тичат.
Драскат на спомените в бреговете,
буйни вълни в душата се свличат.
Поисках да се върне момичето в мене ...
ЖЕНА С ЦВЕТЕ
... по-блага от омарата на лете, по-дъхава от пролетни гори,
ти ми дойде със стиска бяло цвете – и моето стайче се озари,
аз гледах, ошашавен като пубер, прекрасните ти сипейни коси,
и сетне, май, ти пуснах Бах и Шуберт, не знам дали не беше Дебюси, ...
"Това име не ми е познато, кой е бил той!?
Откъде да знам, че бил национален герой!?
На ерудиция и образование липса пълна!
Българийо, просто оставих те безмълвна!"
https://www.videoclip.bg/watch/1728052_sramota-ot-glasut-na-sofiya-pitaha-momiche-koj-e-vasil-levski-ot
Колко бързо се променя пред очите ни светът!
Раснахме под зарево червено —
в братство, равенство, без свобода.
После порив син обзе ни. Вятър на промяната задуха.
С непознат живец във вените ...
Тя добротата човешка е зараза една,
опитвам се да заразя с нея хората.
Ние сме хора обикновени но пишем слова,
да дарим нещо от себе си на хората от душа.
Хората сме различни, понякога лоши и добри, ...
Във няколко момента от живота
докосвал съм на сляпо свойто щастие.
Разбира се, че свързано с любов,
в която вечно нямах съучастник.
И както колебаех се доскоро, ...
КОГАТО ГОСПОД СЯДА НА ЗАКУСКА
... какъв е кеф със първата цигара
да вдъхна хладен въздух заранта,
да се окашлям като влак на гара,
поел със мен към края на света, ...
Искам да ти подаря звездите,
но ти не вярваш в нощното вълшебство.
Недей да забелязваш как сълзите
извират от очите ми, но нежно...
Сърдитостта е маска зад която ...
Слънцето нека България огрява,
тоест моите хора да се обогатят!
Дреме ми, че друг едва оцелява,
нека си лапат под път и над път!
Като мишка църковна съм беден, ...
Ще ме чуеш в писъка на враните и в тишината на нощта.
Ще ме видиш в силата на вятъра и красотата на дъжда.
Ще ме усетиш в твърдостта на камъка и мекотата на
пръстта.
И ще те чакам да си дойдеш с мен и със смъртта. ...
ШЕПИЧКА ЛЮБОВ
… със цялото смирение и кротост, с които още дишам на света,
присядам на дивана в поза лотос – и книжица начевам да чета,
додеяло ми е от кама сутри! – в които да съм палаво момче,
и все по-безпощадно всяка сутрин през мене кротко Времето тече, ...
Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.
В градината на мъртвите цикади ...
Очите ѝ – със цвят на диви кестени
нагарчаха във чашата му с вино…
Съдбата им ги срещна много есенно
и после безвъзвратно ги размина.
А онзи мъж с прошарена брада, ...
ЕДИН ДОБРЕ ЗАБРАВЕН МЪЖ
… лятото си тръгна изведнъж – есента му шибна два ритника,
зад гърба му злобно кресна къш! – в туфите с дрипясала тръстика,
взе вълната черги да тъче, просна върху плажа тон медузи,
по небето – скъсано кече! – облакът на дъжд се затътрузи, ...
Това тяло все някога ще ме изостави.
Справедливо е,
спокойна съм пред старостта на тленното.
Мисълта ми само една е – как ще те докосвам тогава?
Ще бъдат неспособни ръцете ми да те достигнат. ...