Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Мария съм, но нямам ореол 🇧🇬

Мария съм. И майка съм. Но мен
божествен ореол не извисява.
Аз плаках много, че крадецът ден
отне плода, посят с любов. Без право!
Запомних ужасена как кръвта ...

pastirkanaswetulki

Poetry

960 19 35

А ти изпълваш диалозите... 🇧🇬

В един различен свят от този,
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

572 2

Тъжна равносметка 🇧🇬

Прекалено много вече станахме
жени без нежност, кротост, мекота
мъже без смелост и без уважение
загубили и чест, и доброта
Къде остават хората без истина ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

1.2K 2 2

Два силуета да останем 🇧🇬

Усещам любовта си като рана...
Ранен от твоята божествена любов,
светът за мен е непотребна пяна
до хоризонта мрачен и суров.
И търся сред морето сиво остров, ...

vega666

Poetry

1.1K 13 9

Чешма 🇧🇬

За съжаление, нямам вече това,
което от мен все още жадуваш...
Мълчаната вода и свежите слова
в недрата ми бълбукат; и будува
душата ми, щом стъпките ти чува! ...

Ranrozar

Poetry » Love

702 6 13

Autumn dream

Beneath a fluffy cloak of rain-filled clouds,
I hide deceitful smiles, vanities, shrouds.
Like autumn's flowers that gracefully descend,
My dreams with sighs, they never truly end.
Awaiting the winter, glistening and white, ...

Algol

Poetry » Landscape

958

Добър вечер, Тъга 🇧🇬

Добър вечер Тъга
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...

valcanyon

Poetry » Love, Philosophical, Civic

818 1 1

Виновна ли съм 🇧🇬

Виновна ли съм
Виновна ли съм, че обичам,
виновна ли съм, че греша?
Виновна ли съм, че те чакам,
когато идва вечерта? ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

504

Жената на отсрещната тераса 🇧🇬

ЖЕНАТА НА ОТСРЕЩНАТА ТЕРАСА
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...

Валери_Станков

Poetry

417 3 3

Никога не казвай никога… 🇧🇬

Появи се в живота ми изведнъж и без свян
и като цвете разтвори цветовете си за живот.
И остави в сърцето ми чувство, което не вехне,
и пусна корените си в него, здрави като дърво.
А душата ми преди това беше наполовина, ...

Kalia1117

Poetry » Love

555 1

Най– 🇧🇬

Няма да забравя тези цветя,
които така и не ги получих.
Най-дълго ще помня това
което така и не се случи...
Най-много ме нарани нежността, ...

izi55

Poetry » Love

766 3 3

Живот 🇧🇬

Годините се нижат...
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...

ValentinaMitova

Poetry » Other

745 2

Сърцето ми отново те целува 🇧🇬

Нали си знаеш, няма правила,
в емоциите на моето Обичане -
Достатъчно ми е, че Любовта
е примата на нашето привличане.
Което повече е от една вселена, ...

mislitel

Poetry » Love

1K 4 6

Hадежда в куфар 🇧🇬

и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...

Patrizzia

Poetry

1.4K 5 8

... и Господ се усмихна на небето... 🇧🇬

Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms, Other

567 4 4

Размисли на едно пораснало момиче 🇧🇬

Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...

ДаниелаВиткова

Poetry » Other

704 2 14

Възхваляващо 🇧🇬

,,Поет световен ти си пич!"-
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно, ...

байГецан

Poetry » Civic

1K 1

Момиче през ноемврий 🇧🇬

МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...

Валери_Станков

Poetry

431 1 3

В есента на живота ни 🇧🇬

Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...

diesto

Poetry » Love

541 4 2

Отражение 🇧🇬

Защо ме гледаш... Знам, че те боли.
Очите ти са пълни със умора.
Безкрайно дълги изживени дни
след срещи с непознати хора.
Защо ме гледаш... Няма ли сълзи, ...

Жабокът

Poetry

501 4

Имам свое място под небето 🇧🇬

Имам свое място под небето,
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...

Аделаида

Poetry » Other

1.1K 2 3

Home

The home is where my heart belongs.
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...

Яким

Poetry » Love, Free verse

2.1K 1

Един ужасен вейхайвей 🇧🇬

ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...

Валери_Станков

Poetry

429 3 4

Самопрострел 🇧🇬

Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...

svetlitschka

Poetry

618 1 4

Есен на площада 🇧🇬

Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...

Мариела_Георгиева

Poetry

807

Един поглед 🇧🇬

Един поглед, гибелна красота,
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...

VickysPoetry

Poetry » Love, Free verse

837 1

Небе 🇧🇬

Небе, мое вечно небе
безкрая е в ръцете ми.
Гласът ти в сърцето ми-
в кътче отеква и зове.
Небе донесло свободата. ...

Kalia1117

Poetry

644 1 4

Веднага го получи... 🇧🇬

Веднага го получи...
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...

ChrisHeart

Poetry

870 3

Там, където завръщане няма 🇧🇬

ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

600 3 9

Последен подпис 🇧🇬

ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...

Валери_Станков

Poetry

446 2 3

Въпроси 🇧🇬

Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...

jenyivanova

Poetry

1.6K 7 14

Художник или програмна музика в картини 🇧🇬

Художнико, нарисувай ми картина
вземи със дъх парченце глина
и върху платното постави
с четка добави и слънце
да изсуши калта ...

Соларе

Poetry

865 2 4

Сенки 🇧🇬

Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...

Лютиче

Poetry

478

Закъсняла среща 🇧🇬

Съдбовна среща преживяхме,
пред мен стоиш отново ти.
И пламък, който някога гореше,
запали се отново в две души.
Животът си разказахме накратко, ...

Rumito_G

Poetry » Love

675 1

Остани за миг поне! 🇧🇬

Пременена в светла дреха,
искам отново да те видя аз!
Ела, дай ми ти добро, утеха,
спаси ме ти от този мраз!
Нявга пламък стопли ми душата, ...

hcs

Poetry » Love

767

Тихо... 🇧🇬

Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...

ПетърТарамбичков

Poetry

537

На мама и на тате обещавам 🇧🇬

Как, не знам, не съм виновен,
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.
А такива, все под строй, ...

mislitel

Poetry » For children

1.4K 2 13

Погребвам самотата 🇧🇬

Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...

diesto

Poetry » Love

1K 2

Лунно просветление 🇧🇬

Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Love, Landscape

764 2

С любов ме прегърни 🇧🇬

С любов ме прегърни
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

454

Poetry by contemporary authors

Мария съм, но нямам ореол 🇧🇬

А ти изпълваш диалозите... 🇧🇬

Тъжна равносметка 🇧🇬

Два силуета да останем 🇧🇬

Чешма 🇧🇬

Autumn dream

Добър вечер, Тъга 🇧🇬

Виновна ли съм 🇧🇬

Жената на отсрещната тераса 🇧🇬

Никога не казвай никога… 🇧🇬

Най– 🇧🇬

Живот 🇧🇬

Сърцето ми отново те целува 🇧🇬

Hадежда в куфар 🇧🇬

... и Господ се усмихна на небето... 🇧🇬

Размисли на едно пораснало момиче 🇧🇬

Възхваляващо 🇧🇬

Момиче през ноемврий 🇧🇬

В есента на живота ни 🇧🇬

Отражение 🇧🇬

Имам свое място под небето 🇧🇬

Home

Един ужасен вейхайвей 🇧🇬

Самопрострел 🇧🇬

Есен на площада 🇧🇬

Един поглед 🇧🇬

Небе 🇧🇬

Веднага го получи... 🇧🇬

Там, където завръщане няма 🇧🇬

Последен подпис 🇧🇬

Въпроси 🇧🇬

Художник или програмна музика в картини 🇧🇬

Сенки 🇧🇬

Закъсняла среща 🇧🇬

Остани за миг поне! 🇧🇬

Тихо... 🇧🇬

На мама и на тате обещавам 🇧🇬

Погребвам самотата 🇧🇬

Лунно просветление 🇧🇬

С любов ме прегърни 🇧🇬

Queue