Да върна младостта назад - не мога.
Кръжим в живот безмилостно суров.
Отново ме прегръщаш босонога -
след думите омайни за любов!
Заспивам с мигове прекрасни. ...
Живота уж направен е за живите,
но мъртвите душѝ са без умора.
Със кръстове напълниха се нивите,
а никой не засява вече хора.
Стесниха се до сляпо хоризонтите. ...
Още една нощ със тебе ще искам,
още едничка единствена нощ.
В нея очите си сини разплискай,
дай на сърцето ми капчици мощ.
Още една нощ в която да чувствам, ...
Намирам се на място и реална,
когато на проблемите откликвам,
не мога да живея в сън, фатално е,
защото сетивата ми се сриват.
Не мога да се крия в миша дупка, ...
Не мислим на глас, просто така сме устроени, за късмет (или почти).
Ако кажа какво мисля, дали ще попиташ „защо“ или ще мълчиш?
След това ще останеш ли?
Да говорим и чувстваме, да докосваме себе си, телата на времето с пръстите.
Виж как се завихрят листата окапали с полъх на вятъра ...
Ако го слушаш всеки ден Поклади
празнува и на мравка прави път.
На добротата вече ѝ се гади,
а той едва ли не е все пред смърт.
И споменава името Ти всуе, ...
Когато порасна, ще ми порасне и сърцето,
ще го раздавам на всеки, ще кажа ви: Ето...
вземете по мъничко, за да има за всички,
за хора, животни, цветя и пчелички.
Ще давам подслон на скитникът беден ...
ПЕСЕН ЗА ДОБРОТАТА
… какво ни пречи утре призори да вярваме в добрите перспективи –
да се събудим малко по-добри? – и ако Бог рече – и по-щастливи?
На просяка пред Храма да дадем последното във джоба ни петаче?
И да почерпим масленка със крем момченцето, което тихо плаче? ...
Молитвите за дъжд през лятото
се сбъдват винаги наесен.
Листата правят видим вятъра,
а локвите са с цвят небесен.
Животът сякаш да напомни фактите, ...
Тя, песента народна, излиза от душа,
от душата на българина и е с ритъма,
за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,
той я пее на маса вечер у дома с рода.
А най обича той песента за войводата, ...
Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...
(На тези преди мен)
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...
Да заблуждаваш част от народа,
е било и сега е възможно,
за период кратък и собствена сгода
да се излъже народа изцяло пак може.
Но аз не зная чудо такова, ...
Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!...
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо, и си пленяваща хитрица!...
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси ...
"Журналист ще е кандидатът за кмет,
изборът ми винаги е много подходящ!
В подбора на кадрите си нямам късмет,
надминах себе си, нищо, че народът е спящ!"
ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...
Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...
ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...
Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...
ОКЕАНЪТ СЕ РАЖДА ОТ РУЧЕЙ
... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви, ...