Тишината те прави невидим.
Невидим сред прекомерния шум.
Тя не може да бъде оценена,
преди гърмът на последния куршум.
Тишината е тайна, която властва ...
За всичките лъжливи обещания!
За всичката болка, която така щедро ти ми подари!
За всичките погледи, скрити с омраза!
За всичките причинени от тебе сълзи!
За всичките вечери в гробно мълчание! ...
Приятели, до вчера мечтаех си на глас,
как скоро ще изляза във пенсия и аз.
Трудих се почтено и стажа си броях,
очаквах старините спокойно и без страх.
Осигуровки внасях в държавната хазна, ...
Красота изпълва погледа ти,
пред теб бледнеят полските цветя.
Какво се случва с мен? Наистина ли
във мен разцъфва любовта?
Без тебе нощите минават тягостно, ...
Облечи ме във думи, моя мила поетесо,
моля те, направи ме поне малко красив,
помогни ми да спечеля любовта им, принцесо,
мога да направя всеки от тях по-щастлив.
Те са мрачни, сърдити, вечно унили, ...
В пустинята е толкова студено...
За нощ размества вятърът била.
Ах, пясъкът игли забива в мене.
И как боли, и как кърви гръдта...
Безмилостен е, дразни го викът ми. ...
Мечтата, за която живея, е всъщност болна амбиция -
непланувано зачената от грозна действителност.
Появи се от дъха на мастило,
обрисувало с думи терзанията ми.
Аз не спрях да пиша за жалкото в живота, ...
Аз щях да се зарадвам да те видя,
да приседнем на кафе,
да си подадем приятелски ръце.
Да се върнем в доброто старо време
и да прегърнем спомена, който ...
Горчив/о/а/и
Горчиво беше - още щом те наблюдавах.
Горчив бе пясъкът, във който аз умрях.
Горчиво беше всеки път, когато те предавах.
Горчив бе образът, на който аз се спрях. ...
Ти нямаш време за Здравей и Добър ден,
да не говорим за кафе с цигара,
светът около теб е тъп, ограничен,
боиш се от въздушно-капкова зараза.
Поемаш въздух и издишваш все по план, ...
Не очаквай ти от мене нежен стих,
нежността си изтървах във тоалетната.
От думи за любов аз се напих
и завинаги изтрих си ги от речника.
Не очаквай ти от мен да пиша рими ...
С теб различно мълчим. И различно се молим,
само влакът еднакво не спира пред нас,
тук на релсите тихо заспал е Пророкът ни –
стиснал шепа от топлата есенна пръст.
Помогни ми да срежа на две тази ябълка ...
Когато те замерват... Избери
със камъните замък да издигнеш.
Не вярвай вече в дребните лъжи,
че мост ни свързва и докосва ни душите.
Защо ти трябваше да полетиш? ...