Защо си мислиш, че от алкохола,
замаяна е моята глава?
Да, пийнах чаша, може би и втора...
но рядко ли постъпвал съм така?
"Виновно" е, повярвай ми, морето, ...
Не съм забравила каква си невъзможност,
по скалата на Рихтер – шест и половина.
Животът и без теб си има срок на годност,
а в по-голямата си част е люта зима.
Може би сме си просто взаимоизгодни ...
Не съм готова още за разплата
и равносметка в земните си дни.
Нали не съм изпълнила мечтата,
с която мойта майка ме роди.
Не съм умряла от любов или омраза, ...
През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя, ...
До бреговете на Итака все не стигах -
все песни на сирени ме отвличаха,
и все тъках саван от морска пяна,
със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
С Троянски кон във мислите му влизах, ...
"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита, ...
Нито дъжд, нито сняг...
вали мокрота безнадеждна и тиха,
нещо мило, нещо топло с есента си отива.
Само мрак, само мраз...
скриват се кротко във голите клони, ...
В книга са написани моите страхове
подробно - по дни и часове.
Забравена е книгата на някой прашен ред,
запомняща мъките безчет.
Вътре в нея също пише тайните на моето сърце, ...
По улиците цветни се понесъл карнавал -
маски шарени, цветя, весел звън, усмивки на деца.
По улиците цветни се понесъл карнавал - гъдулки
и цигулки весело звънтят.
По улиците цветни се понесъл карнавал - ...
Ако
Ако почувстваш някога душата си пресъхнала
като целебен извор, до вчера носил ни целение,
ако усетиш тъгата на жена, по теб въздъхнала,
ако за теб все още човещината е от значение... ...
Когато ми казваш, че дишаш за мен
и гледаш очите ми, вземайки всичко,
не виждаш, че истински вярвам във теб,
как сляпо ти вярвам, че ти ме обичаш.
Не мислиш, но силно ще ме заболи, ...
По–бляскава ще съм от лунна нощ
и с влажни устни нежно ще те паля.
Езикът ми ще бъде острие на нож –
пожар убийствен в малката ти стая.
Ще бъда грешница, каквато съм била ...
Когато вятърът на пролетта развее моята коса,
разхвърля мислите и хваща ме любовна паника...
както есенна зора лее образ в тревната роса,
а пътят ни гние в жълта измислена романтика.
Рисувани лъчи пробиват порите ми и се смеят, ...
Чувам стъпки на обувки с токчета.
Виждам бримка на чорапогащника.
Забелязвам наслоеното ярко червило
И долавям миризмата ù на гнило.
Тя е блудница, облечена в Прада. ...
Обичах те, а ти какво ми даде?
Любов ли? Кога? Не разбрах...
Сълзи ли? Да! Техният вкус все още усещам-
изгарят безмилостно мойто лице.
Сгрешил си? Да, ти вечно грешиш и грешиш. ...
Бушуват в мене огнени стихии
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са, ...
Дансингът е твоята визитка,
нощите ти са красив спектакъл,
раждаш в женските лица усмивки,
понесеш ли се ритмично с такта.
Настроение създаваш и въздишки ...
... изгубвах си по малко от съня
от изгреви и залези небесни,
в очакване на пълната Луна
и воя на вълчавите надежди...
.......................................... ...
Реки от сълзи
Дали беше сън, откъснат от сърцето ми,
или някаква отвратителна реалност?
Дали бе отрова, посипана от разума ми,
или привидение в крива огледалност? ...