Случайно завръщане тук, горе.
Точно теб не очаквах да видя.
Сигурно съдбата ни е повикала,
не си ли с нея вече свикнала?
После надолу ще слизаме пак, ...
Дай да пийна още едно,
да съм сигурна, че няма да се откажа...
да вляза в твоето легло...
и влюбена в теб да не се окажа.
Давай, целувай цялото ми тяло... ...
Не мога
Да можех душата си объркана да скрия,
в мига, когато те почувствах и приех,
да можех сърцето си ранено да увия,
когато лудо блъска с мислите за теб. ...
Като увехнала шушулка
се обрулих от дървото на Живота.
Силно залюляваше ме вятърът -
а не бях във безопасна люлка.
Миговете отминаваха ме във галоп, ...
Изгуби ми се слънцето, приятелю,
в най-тъмните ми коридори.
Рисувам ветропоказатели -
да мога с ветровете да говоря.
Рисувам вик от всички бити каузи ...
Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри
зад зелени борови гори. Есента ухае.
По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...
А защо така душата ми есенно прокапва?
Като клонки на брезичка косите си разпуснах, ...
Пръстите страстно шарят навсякъде,
починат си миг и продължат...
Палава усмивка на лице се скатава
и с цигарата си димя ли, димя!
Очи гледката устремени улавят. ...
Пред погледа ми сънен над комини
във утрото съзирам как греха
се стеле надалече от незрими
разпалени огнища на града.
На глътчици отпивам от кафето ...
С неоткъснати мигове вечни,
ти градината моя дарявай!
Цветовете на чувства за вярност
да засаждаш във мен не преставай!
Нека бъдат цветята копнежни – ...
Синкаво-сиви нюанси плават в небето без глас,
прегръщат се безмълвно и нежно,
бавно се сливат в прегръдка прохладна
и следи от раздяла чертаят милувката небесна.
Обгърната от шир небесна, ...
Моля те само да не забравяш нашето време,
да не даваш на никой да го вземе.
Просто запази го дори надълбоко в теб,
дори обляно във сълзи от лед...
Нека просто само помниш ...
Един безпътен спомен скри нощта,
небето залезе и сълза отрони,
безплътни облаци от самота
в очите ти блестят отново.
И, странно избеляла, младостта ...