Poetry by contemporary authors
Прозорецът 🇧🇬
Прозорецът е мойто огледало,
прозорецът е моята съдба,
и всеки път, когато гледам хората отгоре,
аз виждам тяхната тъга. ...
От нищото 🇧🇬
Аз нямам дом и име.
Идвам от нищото.
(там, където всеки го е страх да отиде)
Наричай ме както искаш. ...
Цветя 🇧🇬
С нежни, малки стъбълца,
с красиво подредени листа;
там, сгушени във тревата,
те се радват на слънцето и луната; ...
Събития 🇧🇬
обикнах те.
Не те оставих на спокойствие.
Описах израз на лицето ти.
Римувах те със себе си единствено. ...
"Приятелство" на кантар 🇧🇬
приятели. Дали е така?
Защо сред всички тези хора
се чувствам толкова сама?
Уж с един тайна споделям. ...
Поезия - на красотата глас 🇧🇬
завих те в пелена от суматохи,
преди умора вейки да вплете
в косата на далечните епохи.
Поезия - на мисълта ми пристан, ...
Грешните минали нощи 🇧🇬
двамата с теб крадящи мигове, скришом, крещейки безгласно...
истини фалшиви, грехове и екстаз... прегръдки, усмивки, страсти...
сутрин, изгряващо слънце – сутрин – залязваща обич...
Тайни... скриващи болките, хора, познания, въпроси... ...
А може би за миг 🇧🇬
Някъде между небето и земята
е мястото на всичките злини.
Видели болката и нищетата –
унизени бяха нашите души! ...
Пролет 🇧🇬
ръцете ми изстинаха от чакане,
нозете ми отекоха по калдъръмите
на празнотата... и в очакване.
Кипарисът пред мойта порта залиня, ...
Спор 🇧🇬
сякаш огледалото ми заговори,
мигом онемях,
щото почна с мен да спори.
'Имаш нужда от почивка' ...