Poetry by contemporary authors
До насита... 🇧🇬
бавно изгрява звезда,
пак се връщам,
да пия от теб до насита,
моя буйна, пенлива река... ...
Навик за оставане 🇧🇬
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам. ...
Да разчупим мисленето 🇧🇬
Аз нов съм тук, не ставам за поет,
но ръкавица ще захвърля смело,
а който иска – да чете
и се замисли върху тая скука. ...
... (отново посветено на родителите ми :( ) 🇧🇬
Рухва бавно разрушен.
Може би чак сега го забелязвам,
може би отдавна паднал е пред мен.
Слънцето ми днес залязва. ...
Градина от мечти 🇧🇬
и всяко цвете там цъфти, пораства,
защото няма неизпълнени мечти,
ако поливаш ги, едва ли ще повяхнат.
Любимо цвете имам, ала не цъфти, ...
Сонет 20 🇧🇬
Амброзия ми даде и нектар,
но после ме прободе с жило.
Благодаря ти за упойващия дар!
Помисли ли дали си ме убила?! ...
Морето в мен 🇧🇬
солени и чисти връхлитат във мен,
изпълват ме с любов и съчувствие,
гасят горещата кожа с длан.
Танцува морето и пясъкът ...
То и ние 🇧🇬
Стопли ни изненадващо.
Съсухри лицата ни бодри.
Изсмука бунтарската кръв.
Изпепели волята. ...
Безмилостно сини (Хайку) 🇧🇬
щурмуват безмилостно
моите мисли.
Посветено на Ники (:
Отрова 🇧🇬
Искам да кървиш
Искам да коленичиш и да се влачиш в краката ми
Искам да просиш
За късче любов сълзите твои да се стичат ...