Един живот 3 (експериментно)
Паднах във Водата. Сушата ме дръпна.
Водата ме обгърна. Сушата удари.
Пожелах Водата. Сушата изтръпна.
Водата ме прегърна. Сушата ударих. ...
Когато нещата се случват прекалено бързо,
не мога да уловя мига на възхода
и се превръщам в същото егоистично копеле,
което се страхувах да не бъда.
А в ума ми нищо не се променя, ...
Изминаха безброй много дни
откакто те видях за последно...
липсваш ми, търся очите ти сред много други.
Не те откривам...
А знам къде мога да те намеря винаги, ...
Стъпките ти, през грижите, пъртина прокарват.
Централната улица под вятъра стене.
Слънчева целият град те видя и повярва,
че ти си подарък, а подаръкът е за мене.
В изкусителна усмивка те е загънал Създателят. ...
И как да пиша за любов и лотоси,
когато съм изгнила като дънер
(светкавици, залепнали по фотоси
и няма как със нови да отвърнеш).
И как да вярвам. Пълно с псевдо-Зевсове, ...
Не ми пропилявай нощта. Аз съм проза.
Наситих се отдавна на поезия.
Дори си счупих очилата розови.
Добре съм в безлюбовната амнезия.
Банални са ми всички обяснения ...
Сърцето ми e неспокойно подобно на ветровития бриз!
Остана заключено в мен и ти никога не ще го замразиш!
Когато сърцето ми затуптява бързо, за да диша,
изгубило се в твоята усмивка, но очи ми няма да го позволят!
Прегърни сърцето ми и утеши душата ми! ...
Изгаряш мислите ми като въглен,
опъвам се в ръцете ти подобно струна.
Луната миловидно ни поглежда...
Страх, страст, любов и още нещо.
Оплитаме телата си като втъкани ...
Народ, изстрадал много посегателства,
народ, изпаднал в тежки обстоятелства,
народ - глупав, прост и застарял,
народ - беден, изгладнял,
народ - доста лъган и полуубит... ...
В краските на черното и бялото ще се откривам.
(Тъкмо се научих да обичам.)
В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.
Краката няма да се уморят,
умът ми само от толкова молитви ще е празен. ...
БЪЛГАРКА СЪМ! - със коси от злато,
откраднати от добруджанските жита!
На обич е сърцето ми богато...
БЪЛГАРКА СЪМ! Майка и жена!
Очите ми - подарък от лазура, ...
Когато досънувам всичките ти думи,
ще тръгна - така - без път и без посока.
Разбрала - измислицата помежду ни
забила се е вече като трън под нокът.
Ще потърся някой, да издуха болката ...
"Човек не трябва да остава пленник на миналото ..."
Една уважавана жена - политик
По "начертани" пътища в безкрая
в строй и в крак вървях,
намалях ход да си почина, ...
Отсъствие властно, присъствие тихо,
пристигаш навреме, понякога скрита.
Мнозина те виждат, малцина познават,
понякога пълна, но често извита.
Когато те няма - във сенките бродя. ...
Тъй, както кометата лети с години;
тъй, както християнин не яде къпини;
тъй, както турчин не яде свиня;
тъй, както любовта умря,
тъй и аз прозрях сега, ...