Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...
Гореща страст - превърната на пепел...
Безкраят - сложен в тясна рамка...
Въздухът планински - с дим отровен...
Това със мен си сторил...
Поставил си ми ултиматум... ...
Очите си затварям – да не гледам
как стрелваш поглед някъде встрани.
(Не е за първи път, не е последен –
да падаш в плен на хубави жени.)
И сякаш в мен пиявици се впиват, ...
Във мене бавно взира се сънят
и мозъкът крещи: „Машини, спирай!!!”
И тъй, напук на лудостта,
животът в мене бавничко замира.
Поемам дъх, отпускам се полека. ...
Не съм цвете, което ще носиш така,
на ревера... небрежно и шик.
Аз съм бурен – дива, уханна трева,
за жалост, дори без бодли.
Щом ме искаш, вземи ме. Опитай поне. ...
Желаех те, копнях за теб.
Години дълги търсих те навред.
Рисувах твоя образ във очите си.
Измислях те и те извайвах във мечтите си.
Аз знаех, обич моя, че те има. ...
Пролетта ни - свежест разпиляна,
бързо мина - луда и нетърпелива.
Лятото ни в сянка отминава.
Есен идва. А изглежда някак сиво.
Но във нас е времето - не спира. ...
Събуди ме...! Алекс, чуваш ли,
какво се случи исках аз да разбера,
на друго място сме, не виждаш ли?!
Уплашена, не спирах да крещя.
Всичко изглежда ми различно - ...
Бавно влезе озонът в трахеята
пак примесен със дим от цигара.
Тъжно махах с ръка аз на бурята -
тази моя познайница стара.
И поисках да върна си спомена. ...
Аз още помня топлия ти поглед,
ръцете как копринено ме галеха...
Косите ти ухаеха на пролет,
а устните като жарава палеха!
Аз помня, колко ме обичаше, ...
Когато съм влюбена, съм щастлива.
Дори нещастна да е любовта.
Дори само болка в нея да има
и да ми причинява само вреда.
Когато съм влюбена, летя в мечти. ...