Скачам във легло от бели рози,
облечена във снежно - бяла риза.
Бас държа, че ти ще бъдеш онзи,
пред когото ще съм самодива.
Взимам въздух от ароматните листа. ...
Птици са моите трепетни мисли.
Птици, които летят във простора.
Понякога кацат по белите листи
да радват със песни четящите хора.
Сам ли съм, сякаш на ято се сбират. ...
Въздухът без тебе ми тежеше
и пробиваше решетки във гръдта,
там, където свеждаше главата си,
за да дишаш мойта топлина.
Утрото без тебе ми се гърчеше ...
Студено е, безмилостно студено,
макар и да настъпи пролетта,
природата покри се във зелено,
когато се почерни любовта
Сърцето ми отлъчи се от тебе. ...
Многократно се променят дните,
за да потънат в дълбока забрава,
сезон след сезон отлитат годините
и само бледа сянка от спомен остава...
Детският смях и искрящите погледи ...
В пролетната нощ чувството открихме,
под лунните лъчи ръцете се преплитат.
Сърцата си на любовта посветихме,
вълшебни думи от мен до теб долитат.
Привличащо и нежно очите ти блестят. ...
Когато искам да заплача, но е трудно...
(пресъхнали до дъно са очите ми).
Когато искам да се моля, а не чувствам
и думите са бледо отражение.
Когато искам да обичам, а ме свива ...
Спи, красавице. Мъртъв е принцът.
Кой да гони ламите триглави?
Благородството - стара измислица,
твоят рицар отдавна забрави.
Спи, принцесо. Потънал е в пепел ...
Ще идеш – строго майка ми отсъди.
- Сложи ги в папка. Всичко покажи.
Държи и много иска да те види.
Изглежда мил. Дано те поощри.
Задъхах се по стръмните етажи. ...
(дует с Крисинцето)
Липсва ми времето, когато бях малък,
имах всичко, което ми бе нужно.
Сега, дори и да не мога да страдам,
щастието ми се вижда твърде чуждо. ...
Тичам. Животът ме гони до дупка.
Дишане. Ритъм. Стъпка след стъпка.
Пътят неравен ме бави. Обичам
сутрин на пистата бързо да тичам.
Леко и бавно загрявам краката - ...
Когато си отиде, заваля.
И не престава. Дъжд ще ме удави.
Обидата в сърцето ми преля.
Не идва сън, не идва и забрава.
Не моля да се върнеш. Няма път ...
Не си ли се запитвал как стигнахме дотук?
Сякаш всичко заедно ний правихме напук
и заобичаха се нашите стеснителни души,
сляха се в дъга влюбените ни очи.
Знам, че често те ядосвам и обиждам, ...
Циркът свърши. Вратите съвсем се разчекват из пантите,
а тълпата се люшва, залита безгрижно щастлива и сита.
И какво ни остава, освен с тия мулета крантави
да разблъсваме яростно стръвни сърца и искрящи копита.
Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите ...
Изгубила съм Вярата във себе си
и Смелостта я няма... не както преди.
Сред страстно задълбани, мъчни ребуси,
се мъча да живея, но боли.
Изгаря ме неистово желание ...