Poetry by contemporary authors
Циганско лято 🇧🇬
Как хубаво е циганското лято
с последните си парещи лъчи.
Ветрец напомня есенното време.
Усмихвайки се, слънцето мълчи.
Превъплъщения в жълто 🇧🇬
Листата са най-жълтите сълзи
на земните
недра
са глоба!... ...
"Сън" 🇧🇬
Не искам да се събуждам, отварям очи, но теб не виждам.
Отиде си ти като дим и на мен не ми остави нищо,
освен да чакам нощта, за да те видя отново в съня.
Искам да си с мен, когато съм сама в нощта. ...
реторично 🇧🇬
ли
избрахме,
когато паднахме в
борбата със ...
Аз знам... 🇧🇬
Тук си - ето те до мен,
целуваш ме, "Обичам те" ми казваш;
и не се чувствам като в плен,
а като летяща птичка в небесата! ...
Последната ти болка и измяна (Когато се изгубих в огледалото...) 🇧🇬
(Когато се изгубих в огледалото…)
Когато се изгубих
в огледалото,
ти търсещи ръце към мен ...
Миг 🇧🇬
Хайне
Жареше слънцето, сияеше денят,
с радост в душата пристъпвах в града,
всичко за мен бе сякаш сън, ...
Не се родих, за да вървя по нечии следи! 🇧🇬
по нечии следи!
Не се родих, за да съм безсилна
пред съдбата!
Не се родих, за да винят ...
Недей крещя!!! 🇧🇬
От викове
безпомощни
замаян съм,
главата ме боли. ...
Аз и ти 🇧🇬
и отражение на отминали далечни дни.
Аз и ти,
и съжаление за това, че вече сме сами.
Аз и ти, ...
Забрави ме 🇧🇬
Да те забравя ли?
Забравя ли се слънцето през зимата?
Забравят ли пчелите
аромата на акациите? ...
Есен 🇧🇬
В картините ми се чукат черни котки с восъчен сладолед,
те мечтаят мрака в моята душа.
Където кръвта пада със есенните листа,
където мислите са разпиляни гарванови пера. ...