Мога да нахраня гладния със думи,
а болния да излекувам с песни.
На всяка мравка път да чиня...
И да целуна Слънцето във устни!
Мога да се разлея по тялото ти ...
Не знаеш как обичам – как страдам и прощавам...
Каквото си поискам, докрай го получавам.
Бях капчица дъждовна – превърнах се в стихия.
Робиня бях покорна – сега съм като сприя.
И още много мога. И никога не губя. ...
Облегната на студената стена,
аз плача и се моля да заспя...
Но не разбирам, че от таз тъга
няма кой да ме спаси сега...
Търся пътища, но не намирам, ...
Копнеех да те видя на бяла светлина.
Копнеех да хвана твоята ръка.
Носех се в един водовъртеж
от мисли, изпълнени със стремеж.
Беше като в приказа любима, ...
>>>>> Всеки гледа към другите,
>>>>> а вижда ли реално света?
>>>>> Вижда ли сълзите в очите
>>>>> и на лицата изписан страха?
>>>>> Вижда ли страдащите хора ...
Голямата любов не е мираж,
но само по веднъж те навестява,
ако ти липсва истински кураж-
отлита и безмълвно се прощава.
Не грабнеш ли магическия плам ...
Сърцето е съдия опасен -
то често съди и без вина,
щом някой, вперил поглед сластен,
посей на ревност горчивите зърна.
Във власт на неписани канони, ...
Тук ще изОкам, но няма да плача,
макар простотията българска да е палача.
Далеко се вее и е като флага,
и не пропуска да ни излага.
Всинца запели сме в хор "мадригали", ...
Остана пролетта назад
и лятото горещо тръгва вече,
коси полюшва златни есента
и тъй красива е, омайна и богата.
Да дойде зимата е рано, тя не чува, ...
Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!
Колко ли пъти нас са ни лъгали? ...
Искам да се извиня за изкушението
да публикувам стар преработен стих,
който изтрих преди време и да помоля
редакторите да не ми се сърдят за това.
Не ме забравяй ...
Обичам те и чувството прелива
по ръбовете остри на сърцето.
Но вместо от това да съм щастлива,
от миг на миг сълзи браздят лицето.
Ти беше блян и чуден бе, любими - ...