Гражданство - не можеш да живееш, където поискаш.
За бутилка олио с нахални типове се натискаш...
ТКЗС - как само са се сетили! Престижна марка...
Ряпа да яде Триумфалната арка...
„Във всеки дом - добитък!" - наглост. Толкова явно си правят с овцете гаргара. ...
Красива съм. Защото се усмихвам
на слънцето, преди да е изгряло!
С усмивката си да ви стопля искам...
(дори не се поглеждам в огледало)
Красива съм. Защото се обичам ...
Не бих могъл да кажа, че обичам
нещо - на света - така виновно.
Душата като лято разсъбличам
и търся я, зараснала и нова.
Не бих могъл да кажа, че съм виждал ...
Сърце, разкъсано на две, вика за помощ.
Ала няма кой да чуе неговото стенание.
Сърце, разкъсано на две, иска да плаче,
ала не може затова, защото е ледено.
И сърцето мое иска някой да го съживи, ...
Откривай ме във полета на птиците,
разливай ме във вятърна омая,
погалвай ме, както дъжда ресниците,
и приласкай ме... нека да съм бяла.
Открита съм... в очите ти живея, ...
Знаеш ли? Много дълго те търсех...
в толкова сърца влизах - гола, нахална!
Ровех в тях... какво ли не вършех...
изведнъж изчезвах - всичко взела и дала!
Тръгвах си, в мечтите им облечена. ...
КАРТИНА
Рисувам в далечината с капки от сълзи,
рисувам твоя образ, погален от утринна роса.
Следи намирам от всичките ти стъпки,
последни, изваяни нежно от празни мечти. ...
Ти знаеш ли къде е Черната земя?
Със пътища, които нямат край,
по мъртвата и пръст растат цветя
които нямат корени и цвят.
Тя е скелет на един умиращ рай. ...
Позирай ми нощем на лунна светлина,
с очите пълни с бляскави мечти,
с устните си излъчващи целувки.
Жена със светлосянка от звезди.
Сезоните превръщаш в чувства, ...
Край мен си, мила мамо, и обич зазиждам в слова,
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта, ...
На andrina_mark (Павлина Джарова)
Жена до мозъка на костите -
излъчваш ти финес и луда страст.
Разнищила без страх въпросите,
по детски вярваш в звездния си час. ...
„Човек винаги се стреми към онова, което му се изплъзва.”
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите, ...
Не си ли ти, когото съм възпяла
във всеки стих, в куплет подир куплет?
Не си ли ти, та днешната раздяла
не хвърля върху челото ти креп,
та с бистър поглед и походка ведра, ...
Преследваме се с тебе денонощно -
ти все ме дебнеш, бягам вечно аз;
ехидна съм, държа се своенравно,
но пак поддавам се на твоята власт.
Нахална съм и безразсъдно дръзка, ...
Още в ушите ми звучи твоят глас,
още пръстите ти сякаш играят
с косите ми в този час.
Как сред хорската глъчка тихо си шепнехме,
как заедно на всичко се смеехме. ...
„Дай си пръстите" - учителката „твори" с показалката...
„Така трябва" - пускат родителите по пързалката.
Е, ако с моето дете опитат такова „възпитание морално",
ще ликвидирам „възпитателите" най-ритуално.
Геронтокрация - вървим към бъдещето с „200-годишен човек", ...