Не си изплетен ти от чувства.
Не могат да те проядат молци.
Риторично ли душата не е пуста
или просто не улучиха стрелци?
Седем десети се сливат с една ...
Eсен, аромата ти прощален чувствам
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...
Пази Я, Господи, от всички беди!
От телеграми, от лоши събития,
макар и един път на стотина години!
От варвари, трошащи обители!
От проливните, безмилостни дъждове! ...
Той беше сам и сам ще си остане,
затворил себе си във петъците сиви.
Една ръка палитра му подаде,
за да обагри дните си мъгливи.
Носталгията беше го пленила, ...
За него казват ''времето отлита''
забързано, то никого не пита,
лети и всеки бърза да отмине,
не спира то за малко да почине.
Оставя бавно времето следи ...
Съдбата пее своята песен:
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...
Обичах те безумно, страстно,
дъха заради теб си спрях,
сърцето ми в ръка държеше властно,
но да те нарисувам не посмях!
Опитах се във спомена си да те запечатам, ...
пиши ми за любов за любов ми говори
поне да знам че знаеш тази дума
и с глупаците навън спори
че смърт не са изсъхналите шуми
че пролет плодно ще изгрее ...
Какво направи с мене?
Изведнъж в живота ми се появи...
Не мога аз да мисля денем,
а нощем в сънищата ми се настани.
Ти си този, който в сърцето ми живее... ...
http://www.youtube.com/watch?v=rSJd2oiM6b8&feature=related
слънце, вятър и море в едно трио
Дъждът вали, останах сам,
тревожен стон на Алборан,
в косите музика се стича, ...
Спотайва се една душа в мрака...
Успокоена, притихнала и уморена.
С тъмнината утихва и тъгата.
Крепи я вярата в утрешния ден,
крепи я чувството, че слънчевата ласка ...
Пада още лист от твоята невинност.
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...
Луната осветява кървава постеля над земята...
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...
Нима ме виниш, когато се доближа до теб.
С върха на езика си те топля.
Плъзгам се по тялото ти.
Става ми горещо, а студът прониква в мен.
В плен съм на твойте ръце. ...
Нарисувах си очи, за да те видя,
безпогледни - в прозрачна синева.
Очи, в които вечно ще те има,
отворени, дори когато спя.
Измислих си ръце, да те прегърна, ...
Надвиснал е облак грозно над мен.
Посивя ми животът, но крия от вас.
Всичките чувства и мисли са в плен,
изтри ме, превърна ме в пепел за час.
И няма емоции, няма го светлия ден. ...