Poetry by contemporary authors
На моята най-голяма любов 🇧🇬
И как боли ме щом и теб те заболи?
Как сълзи по бузите се стичат
щом тъга в очите ти се появи?
Щастлива съм, когато се усмихваш, ...
Последно за теб 🇧🇬
финални думи, обич моя...
Къде изгубих следата
към сърцето ти?
Кога трябваше да те утеша?... ...
Баналност 🇧🇬
Няма те. Олекнало е вече мойто рамо
и сам в сълзите си се давя.
А исках за из път да те целуна само,
дори това да ...
Прошка 🇧🇬
Докажи, че ме обичаш още!
Докажи!
Вземи безсънните ми нощи
и през девет планини ...
Просто да си спиш.. 🇧🇬
когато сутрин усетиш нежния допир
на ухаещата на цветя възглавница.
Или когато се взираш
в пластмасовия поглед на мечето, ...
Вино от спомени 🇧🇬
Натежали гроздове от спомени
презряват необрани в паметта ми.
Зърната им, забравили за формата,
болезнено се пукат - като рани. ...
Окото на бурята 🇧🇬
Аз съм окото на бурята.
Там тихо било.
Така ли?
Тогава съм бурята ...
Много закъсня... 🇧🇬
Защо? Кажи ми! Сам на себе си го причиняваш.
Пиян отново. А за кой ли път?
Или си мислиш, че така ще можеш да забравиш?
Плачеш. За коя? За мен или за нея? ...
Без драма 🇧🇬
подарихме си безвремие,
за да забравим за малко
наританото си ежедневие!
Поделихме го поравно ...
На пряко 🇧🇬
Ще те опъна,
като тетива,
ще те опъна,
като струна ...
*** (Отчаяният няма повече за губене...) 🇧🇬
Отчаяният няма повече за губене.
Той има всичкото загубено в света
и затова е толкова богат и храбър
и неподатлив на обещания. ...
vivir 🇧🇬
(може и да не е червен)
и една ясна мисъл
да се хвана за края
да потъвам пак и пак и пак ...
Затвори очички 🇧🇬
Сънчо да те навести.
Вън се спусна тишина,
а небето притъмня
и луна наднича вече ...