Завръщам се на този бряг, където
събирахме със тебе раковини –
притихвахме, заслушани в морето,
щом плажът опустее и изстине.
По пясъка вървя и ме изгаря ...
Земя ли под нозе ни не достига?
И въздухът дали не е достатъчен?
Частица слънчев лъч за всички има,
а всеки стиска своя пай невзрачен.
Глътка водица жажда утолява. ...
Палавата дама е добре приета
във всеки дом на мъжките мераци,
дори във къщичката на поета
ходещ, като кон с капаци...
Стига само някак си да се излъже ...
Денонощно си мисля за теб и те чувствам -
денонощно за тебе горя!
В стих изгарят ме твоите алени устни,
за които мечтая в съня!
Ала вече е хвърлен съдбовният жребий!... ...
Поредната сълза пада на тревата.
Свел глава, крача плахо из Батак.
Родино моя, единствена и свята,
подарък ти нося - стария байрак.
Кажи ми, че дарът ще приемеш, ...
Отказ на обява за изяждане на Млечния път от сродни магарета
🇧🇬
Предизвикано от Liulina
Чуй – аз не съм магаре, а коза.
Не ме поглеждай, моля те, накриво.
И храня се с кората на бреза,
а не със млечка в звезден път избила. ...
Кой ли ще ми каже: "Машала, Йотор",
задето вече не живея аз в коптор?
Изучих всички звуци само в осми клас,
париците изкарах със труда си аз.
И слушаме, другарю, песен на Амет. ...
ДЪЖДОВЕН ПРОЗОРЕЦ
... дъждът над Варна дълго не откара и не намокри никого почти,
тревичката разпука тротоара – и тихо милна моите пети,
брезичките разлистиха се – бели, и в дворчетата с вехтите асми,
облекли леки роклички с дантели, се вейнаха на припека моми – ...
Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство ...
Обичал ли си, от Любов горял ли си, кажи?
Нали от Любовта се е човек родил, и все към нея се стреми.
Нали в дните тежки все нечия ръка трябва да те държи
и в радости големи с теб да се зарадва, но уви!
В живота има дни велики, дето помниш ги до гроб... ...
За какво си мислиш, сърце, когато очите отворя?
А, вие, очи, когато със слънцето заговоря?
Ах, вие бедни уши! Какво да направя, когато ТВ-то говори?
Да не чувате как света се руши, а човекът с истината спори?
Утро е! Че го виждам благодаря на Бога! ...
Днес взех аз решение критично,
което изглежда може би първично,
самоличността си трябва да сменя
и ще започна видиш ли със следните слова:
Отказвам да бъда вече аз посредствен, ...
ИЗБОР НА РЕДАКТОРА
В Поезията има два-три фактора
да те признаят за безспорен намбър уан.
За да ме пъхне в "Избор на редактора",
ще трябва Майстора да е пиян. :-)
Заглъхва ехото на тишината,
задъхва се земята, натежала от гробове,
цветята разцъфтяват, кой ще ги бере,
къде ли има неминирано поле?
В агония тресе се и кърви, ...
Блажен е нашият човешки род,
творец на буквите от памтивека.
Той в мрака винаги е търсил брод,
за да възкръсне знанието в човека.
Блажени са творците на език, ...
Очите ти сълзят момче,
душата ти събрана е в моето сърце.
Както и да те погледна виждам аз желание
желание, и черното бездънно ти страдание.
Като хала ли пробожда те смехът ми, ...
МЪЖЪТ ОТ СЕДМАТА ПЕЙКА
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал. ...
В античната трагедия безкрайна
раздадоха ни маските от Хора/Homo/
и трябваше да плачем всеотдайно,
а Боговете гледаха отгоре.
И участ тежка бе ни отредена, ...
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
МНОГО ВИ ОБИЧАМ
... понякога забравям, че живея, и късам календара лист по лист,
когато слизам привечер на кея – да си проводя залеза златист,
когато хълтам в черните си нощи, а изгревът е все така мираж,
и пращам в електронните си пощи молитвеното свое "Отче наш!", ...