ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
Липсваш ни
В душевната квартира сме се събрали всичките изроди
Усеща се просторно, но празно
И си признавам, че ми писва от тази порочна реалност
Внасяше във битието ми някакъв фалшив уют ...
Бяло и червено, вплетени в едно -
че българското ще го има вярваме!
Кан Аспарух слезе от своето седло
и каза ни:"С дух ще побеждаваме!"
Днес, след тринадесет века, ...
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
Като хала се втурна отново южнякът,
разтопи и последния сняг по баира…
Бавно поглъща ожадняла земята
оцелелите кръпки от снежната риза.
Мартенско време дръвчетата гѝзди ...
Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита ...
Веднъж крокодил заговори маймуна,
криещ във ума си лошо намерение:
Със цел да натрие нейната муцуна
и да я подложи той на унижение.
- Омъжена ли си? - попита я лукаво ...
Тя още спи… но леко потрепва
от бризът погалил страните с финес.
В косите припламват изгреви нежни,
а синьото на небето под клепачите зрей.
Тя тихо издишва ароматът си цветен... ...
Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
НОЩНА ПЕСНИЧКА
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
Вретеното на залеза изтегля дълга нишка.
Сребрее тя в косите ми с лъча-везна,
на който аз пътувам, слепоочия притиснал,
към най-несбъдналата се в мечтите ми страна.
И там си само ти в очакването трепетно, любима. ...
Този бокс е голям и студен,и ужасно мирише,
с мойта малка сестричка останахме. Влага и глад
аз съм дребен и слабичък, и съм навярно излишен,
всички други отдавна на топло по къщите спят.
От студените камъни вече болят ме ребрата, ...
КУЧЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти! ...
СЕЛФИ СРЕЩУ КРИВО ОГЛЕДАЛО
... понякога изпитвам страшен кеф! – като се гледам в криво огледало –
хем да се видя – пич със някой лев, хем триединство – мисъл, дух и тяло,
направо съм рисунка с чер молив! – със кларка, с вратовръзката, с костюма,
пък и светът край мен е тъй красив, не както го разказ ...
Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.
Пред прага калните следи изтрих. ...
БРАТЯ В КАВИЧКИ
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала, ...
Прощавам ти за всичките ножове,
безмилостно забити във гърба.
За прясно изгорените мостове,
пресекли мойте пътища в света.
Прощавам ти за подлите измами, ...
И тази нощ в съня си ще те търся,
моята любов следа ще ти остави знай.
Със болка във сърцето душата ми ще се разкъсва,
но миг със теб ми стига да усетя аз какво е рай.
Отново искам за ръката да ме хванеш, ...
Има такива хора по земята,
с които няма за какво да си простиш,
не се налага, обща е вълната
и заедно с такива ще вървиш.
Хармонията си тече логично, ...
Лежи под пръстите ми тишината –
без звук клавишите са просто фон
за фраза станала така крилата:
„Една жена е всичко. Даже дом“.
И бих могъл и песен да напиша, ...
Да си простим за стъпките погрешни,
за думите отронени от гняв!
Да стъпчем порицанията смешни
и сълзите от непокорен нрав!
Да си протегнем длани за прегръдка ...
Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.
С поезия опитвах, не успях, ...
Този пъстър живот като бърз влак край мене премина.
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз – ...
След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите, ...
ЕДИН ЩАСТЛИВ НЕЩАСТНИК
... отдавна спрях за щяло и нещяло да се изнервям, стана ли в зори –
живея – благ на мисъл, чист на тяло, не си мечтая слава, власт, пари,
благочестив – минавам край глупака, и пред мъдреца тихо си мълча,
на мравчицата сторвам път и в мрака с трошица хляб от моята бохча, ...