Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Двете половини на света 🇧🇬

Подарък от Господ си ти, радостта през пролетта,
звездите на лятото, уюта в есента, лъчите в зимата.
Понякога си като вятъра, понякога си като огъня,
ти си къшея хляб и глътката вода, въздуха си ти.
Когато се усмихнеш и засмееш, душата ми ликува. ...

Kalia1117

Poetry » Love, Free verse

674 3 2

Възхвала на Думите 🇧🇬

ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...

Валери_Станков

Poetry

473 3 3

Залиняло 🇧🇬

Пренощувах в очите ти...
съмна...
Пак петелът най-първи пропя.
Детство пусто за миг
се завърна. ...

vega666

Poetry

921 19 10

Дните имат слънчев покрив 🇧🇬

Дните имат слънчев покрив,
сладък вкус и летен смях.
Дъжд за малко ги намокри,
нищо друго не успя.
Морски думи знаят само, ...

zelenaradost

Poetry

679 4

Обичам... 🇧🇬

Обичам… Да е вечер прохладна.
Да се разхождам, след бурята…
Да се скитам. Тихо… Безкрайно…
Щом чуя гласът ти… Сред хората.
Обичам… Да е юлско, горещо…. ...

icohim

Poetry » Love

1.1K 2 1

Сутрин 🇧🇬

Вие се без да го иска… Пътят…
Залезът го догонва всеки ден…
Озарява, осветява го… Скрит е…
Гледам ли, гледам го. В плен…
Скоро Слънцето ще си замине… ...

icohim

Poetry » Philosophical

903

Къде сгреших, дядо? 🇧🇬

Има ли живот преди смъртта,
или това е просто една красива лъжа?
Кажи ми, дядо,
съществува ли щастие, любов, наслада,
или само тъга, завист и омраза? ...

kompanska

Poetry » Other

628 1

Умора 🇧🇬

Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.
Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш, ...

r_iva

Poetry

1.2K 3 5

Монологът на Свободата 🇧🇬

Не ме търси във сънищата мокри
на някоя русалка, фея, вещица!
Аз отражение съм в мъничките локви,
очите на невинността във грешница.
Не питай ме къде съм дърт гадател, ...

mislitel

Poetry » Philosophical, Other

631 2 8

Острови в душата - 31 🇧🇬

- Пристигнахме, да сваляме багажа,
завърши морската почивка кратка!
Делфина пак ще заведем на плажа
през есента, ти обеща ми, татко!
Росица се огледа и прекрачи ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

961 5 19

Дали някога ще поискам? 🇧🇬

Питам се...
дали някога ще поискам да целувам отново,
да целувам наистина,
не само веднъж,
а дълго, продължително, до живот, ...

nadia.nanito

Poetry » Free verse, Other

911 1

Черен стих 🇧🇬

Навсякъде гонен, никъде приет.
И безнадеждите тропват възбудени
на тъгите в страдалния съд.
Имах нищо... и всичко загубих.

самин

Poetry » Parody, Free verse

694

Виза към себе си 🇧🇬

Гръдът ми отесня до пълен задух
и вдишах абстинентно хоризонта,
а взора към летището от "Младост"
напомня ми с носталгия Торонто.
Оглеждам се за стария си куфар, ...

diesto

Poetry » Love

647 1 3

Тогава бях 🇧🇬

Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.
Тогава бях лист от малина, ...

Eipril

Poetry » Other

1K 1 3

Демокрацията 🇧🇬

Началото ѝ бяха дисидентите.
Следващите само ѝ прибират
дивидентите.

Вълшук

Poetry

432 1

Със сигурност сега ще кажа, да! 🇧🇬

Желаят ли руснаците война?
Със сигурност сега ще кажа, да!
Защото в най-голямата страна
зомбирана - с омразна тъмнина,
не се цени човешкият живот, ...

Yuri

Poetry » Civic

868 4 17

Утринно 🇧🇬

Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.
Държи душата в нежен плен, ...

Patrizzia

Poetry » Strict forms

741 3 11

Случайно 🇧🇬

Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта.
Красива случайност, която ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

635 1 2

Трите свята 🇧🇬

Трите свята
Яв - светът на явните неща е - наречен още Бял.
Света на Хорс и Светлината негова.
Увереност, опора дава той на всички живи същества, ура.
У-РА символизира света Яв - което значи до Слънцето, пред "окото" негово. ...

Лесничея

Poetry » Free verse

911 10

Живот назаем 🇧🇬

Живот назаем
Човек се ражда по неволя,
за мъка или радост сам не знае,
смях,веселие,сълзи и горест
тъй преплитат се до края. ...

krasio0109

Poetry » Free verse

747 1

Сърцето ми отлита при звездите 🇧🇬

Сърцето ми отлита при звездите
да търси среща с твоето сърце.
„Той беше ли при вас, звездици мили?
Остави ли за мене писъмце?“
Сърцето ми се влива във реките, ...

trilby_foxglove

Poetry » Love

839 2 5

Вечността 🇧🇬

Ще отида откъдето няма да се върна
и горчивата чаша до дъно ще изпия.
Ела за сетен път аз да те прегърна,
мъката не спира, не мога да я скрия!
Ти си прекрасна, добра, незаменима, ...

hcs

Poetry » Love

1.1K

Зеленото човече от Варна 🇧🇬

ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ ВАРНА
... навярно съм Зеленото човече, от Космоса за миг при вас дошло? –
за да ви каже, че светът е вечен! – пък и съвсем не е прогнил от зло,
че хората съвсем не са зловещи – Бог вдига дом в човешката душа,
тъй кротка е вечерята на свещи за всеки гост! – дотътрил се пеша, ...

Валери_Станков

Poetry

496 3 1

Горчива е балканската ми кръв 🇧🇬

От вълци дири в клисавата кал.
Дали свирепа глутница ме гони?
Един си имам светъл идеал
и браня го от хищните нагони.
Наслушах се на колективен вой, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Strict forms

905 4 8

Острови в душата - 30 🇧🇬

Сестрата влезе, нова банка включи,
на шкафчето лекарствата остави.
- С късмет сте вие! Много страшни случаи
съм виждала. По-бързо се оправяйте!
Днес главна визитация минава, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Other

1.6K 5 15

Любов е... 🇧🇬

Любов е...
Щом без него не можеш да живееш,
Любов е...
Щом само за това копнееш.
Любов е... ...

VickysPoetry

Poetry » Love

859

Окрилян 🇧🇬

Българщината
заплашва я забрава
от върхушката,
която се продава...
Сякаш нов девети юни ...

rhymefan

Poetry

781 4

Още любя теб 🇧🇬

Още любя теб, жена красива,
ти си моя чуден райски блян!
Искам ти да бъдеш щастлива,
от теб искам аз да съм огрян!
В нощ тъжна, черна, мрачна ...

hcs

Poetry » Love

912 1 1

Поезията – моята Жар-птица 🇧🇬

ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...

Валери_Станков

Poetry

508 3 3

Потомците на Алеко 🇧🇬

Каква ги гони Орисия?
Какъв е този съдбовен обрат? –
не като пътешественици,
а като гурбетчии
до Чикаго пътуват ...

Вълшук

Poetry

575

Слънчева шапка 🇧🇬

Слънцето се покатери
върху шапката ми днес.
Нещо сигурно намери
щом я гледа с интерес.
Сигурно е много цветна – ...

zelenaradost

Poetry

598 1

Воин 🇧🇬

на Атанас Атанасов
Той тръгна като неподкупен воин
и не погледна ни веднъж назад.
Една въздишка само се отрони.
Достойните не могат да мълчат... ...

valiordanov

Poetry

683 1 1

Песъчинка 🇧🇬

П Е С Ъ Ч И Н К А
На Петя Дубарова
Постоянно звъни телефонът,
отстоявайки разни становища,
пресичат се в него Съдбите на хората, ...

krasio0109

Poetry

1.1K

Вятър и далечни светлини 🇧🇬

От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват, ...

ЛЕЦ

Poetry » Landscape

693

Умирам трудно! 🇧🇬

Ще кажете, че твърде млад съм,
а краят още е далече,
но аз житейски съм наваксал
и опит в повече ми пречи.
Защото не заради нещо друго, ...

diesto

Poetry

615 2 2

Предпочитание 🇧🇬

Не искам да има приятели,
искам да няма неприятели.
Натрапващ общителност е нахал.

самин

Poetry » Epigrams

765

Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад 🇧🇬

Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Other

1.1K 10 9

Лято 🇧🇬

Навън е светлосиньо,
навън е красота!
И всичко е прекрасно
във моята душа.
Зелено, цветно, златно ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

654 3

И все пак нещо в тях блести 🇧🇬

Тъжно е да си смешник,
даже не и шут придворен,
а да се мислиш за велик
в своя реал илюзорен...
С самочувствие що дрънка ...

mislitel

Poetry » Civic

726 2 11

По жаравата… 🇧🇬

Изгарям бавно в твоите прегръдки,
и когато шепнеш ми “Обичам те”.
А денят и нощта са вечните свидетели
на любовта, която ни обвързва.
Като нестинари, вървим по жаравата ...

Kalia1117

Poetry » Love, Free verse

701 2 2

Poetry by contemporary authors

Двете половини на света 🇧🇬

Възхвала на Думите 🇧🇬

Залиняло 🇧🇬

Дните имат слънчев покрив 🇧🇬

Обичам... 🇧🇬

Сутрин 🇧🇬

Къде сгреших, дядо? 🇧🇬

Умора 🇧🇬

Монологът на Свободата 🇧🇬

Острови в душата - 31 🇧🇬

Дали някога ще поискам? 🇧🇬

Черен стих 🇧🇬

Виза към себе си 🇧🇬

Тогава бях 🇧🇬

Демокрацията 🇧🇬

Със сигурност сега ще кажа, да! 🇧🇬

Утринно 🇧🇬

Случайно 🇧🇬

Трите свята 🇧🇬

Живот назаем 🇧🇬

Сърцето ми отлита при звездите 🇧🇬

Вечността 🇧🇬

Зеленото човече от Варна 🇧🇬

Горчива е балканската ми кръв 🇧🇬

Острови в душата - 30 🇧🇬

Любов е... 🇧🇬

Окрилян 🇧🇬

Още любя теб 🇧🇬

Поезията – моята Жар-птица 🇧🇬

Потомците на Алеко 🇧🇬

Слънчева шапка 🇧🇬

Воин 🇧🇬

Песъчинка 🇧🇬

Вятър и далечни светлини 🇧🇬

Умирам трудно! 🇧🇬

Предпочитание 🇧🇬

Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад 🇧🇬

Лято 🇧🇬

И все пак нещо в тях блести 🇧🇬

По жаравата… 🇧🇬

Queue