Poetry by contemporary authors
Ти пишеш ли я още... 🇧🇬
щастливата поема?
Която започна,
когато беше още цяла.
Преди болката от любовта ...
Сбогуване 🇧🇬
И взе си всичките мечти!
А пък Земята – все тъй кръгла,
и все така си се върти..
Светът е рамка черно-бяла, ...
Апева „Студио Х“ 31 🇧🇬
П и я н о т р а д о с т
бях як… кютюк.
Техника
имал ...
Погрешна молитва 🇧🇬
Отиваш си. Не те ударих. Знам.
Убих те с няколкото тежки думи.
Сега ми се мълчи. Като във храм.
А там камбаната звъни при бури. ...
Влюбих се... 🇧🇬
и се влюбих в теб силно и дълбоко.
Влюбих се, и какво да се прави.
Влюбих се, и сега какво следва.
Ти за миг се появи в живота ми, ...
Чуждо измерение 🇧🇬
сякаш в тяло без душа.
Просто многоточие към
края...
и всичко бездушевно слива ...
Лудият 🇧🇬
Ще се побъркам някой ден.
Наистина ще се побъркам.
И в мозъка ми просветлен
ще стане тихо като в църква. ...
Неотминало минало 🇧🇬
докосвам червена коса,
каната е скрила умело
един признак на старостта.
Някъде бръчици малки ...
Чувства 🇧🇬
Днес съм горе, а утре
падам
и следващия ден ще дойде.
Викам! ...
Теменужка 🇧🇬
тази с нежен цвят,
която расте не така,
тази никой я не ще.
Със сянката дружи тя, ...
Дяволите често се обличат в бяло 🇧🇬
шепнат мъдро "божии" слова.
Казват, че са дух, душа и тяло,
търсят само полза от това.
И събират дарове безбройни, ...
Свобода 🇧🇬
нека изтъркано звучи.
Колко още мога да мечтая,
за прекрасните ти две очи.
Без думи казвам, че те обичам, ...
Хайку ( Сезони) 3 🇧🇬
В тишината
на пролетния ден на
птица песента...
*** ...
Сезони 🇧🇬
Кой сезон обичам аз.
Аз и отговарям строго,
За милионен път:
- Всичките сезони обичам си аз, ...
Аз или Ти 🇧🇬
но същността ми отричаш.
Не ме приемаш изцяло,
искаш да ме превърнеш в копие избледняло.
Желаеш да бъде копие на своите мечти, ...
Любов различна има 🇧🇬
На този свят любов различна има –
като въздишка лека, даже като стон,
красива и заучена със рима
или пък чувствена, която е бетон. ...
Апева „Студио Х“ 30 🇧🇬
Впих в него зъби.
О, дъх на кръв!
Бе свежа,
л е с н а ...
... A мълвяха, че слаб съм, побъркан Сизиф 🇧🇬
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
Докосване 🇧🇬
да бъде докосван, не лъже...
безсмислица казва.
Нима повея на пролетния вятър
не му дава чувство за покой!? ...
Краят изплува логичен 🇧🇬
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века, ...
Покой не носи ничие завръщане 🇧🇬
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
Топли рими 🇧🇬
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...
Този мъж 🇧🇬
Искам да заспива, да се буди до мен.
В дните светли да обича и кара усмивката ми да блести.
В тъмни нощи да прегръща нежно, да вълнува и обсебва съня.
Искам този мъж да държи моята ръка, ...
Последна чаша вино 🇧🇬
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят. ...
Твоя жена 🇧🇬
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича, ...
Идеал 🇧🇬
Като луната блестиш
в пълнолуние.
Озаряваш в нощта тихия град
Ти си непреклонен. ...
Щипалката на мама 🇧🇬
ала не ме и поглежда.
Мисли ме още за малка тя.
Мамо! И аз тънча вежди!
Питаш ме: „Кой ме одраска тъй?“ ...
Без душа жив труп е човекът 🇧🇬
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен ...