ТЯ
... тя е моето облаче бяло, полетяло над мократа ръж,
тя е светлото мое начало, със което съм истински мъж,
тя е вятърче, тиха вихрулка, тя е капчица в росни роси,
тя – светулчица, тихо трептулка върху моето благо станси, ...
КАНТАРЧЕ ЗА ДУШАТА НА ЧОВЕКА
Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам. ...
Тази нощ до зори шумоляха среднощните твари,
тъжен вятър – навярно от мъка в клонака запял,
викна дъжд и вратата небесна гръмовно удари,
и съня ми пропъди от клепките морни без жал.
А когато не спя в мен се лута ту тиха, ту шумна, ...
Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха. ...
Ти, княже, някога обединител беше,
на българи, траки и славяни ведно.
Да имат една вяра, да повярват в Бога,
и Иисус стана техния духовен баща!
Ти пребори се с много неверници, ...
Скуката е застой-блокиране.
Да правиш не знаеш какво, по-точно не искаш.
Има обаче пътища, които в тялото се крият.
Очите виждат нещо, но ти да мислиш искаш.
Не стой да мислиш сега. ...
Не, не воювам. Няма за кога.
Ръждясва кротко по ъглите мракът,
напразно вън и мелниците чакат.
На Росинант израстнаха рога.
Не съм Овен аз. Вече не бода. ...
ДОМОУПРАВИТЕЛ НА ВЕТРОВЕТЕ
Добра професия избрах – домоуправител на ветровете.
Те плащаха ми с шепа прах. С дъха на пролетното цвете.
С две стиски есенни треви. С валма от тръни по баира.
И с благо "Карай да върви!" си ги провождах из Всемира. ...
Нямам представа, защо те обичам...
Но е толкова хубаво да мисля за теб!
Колко е лесно да вярвам в мечтите.
Колко са близо звезди и небе!
Нямам представа, но все се усмихвам. ...
С дъхът си вятърът в косите ми се спря
и цяла нощ във тях се лута.
Поиска нежност да сънува, тихичко заспа,
за цяла вечност, може би минута.
Сънува моите мечти във светлосини багри ...
МОЛИТВА ЗА ОБИЧ
... Господи, нали си ми приятел, все след Теб пътикам в Твоя свят,
хляб и риба – гледам, си ми пратил, да ги делна с някой гладен брат,
пуснал си ми в дѝскоса на Храма някой лев – да пийна бира-две,
лен да купя – и гергеф на мама! – да бродира все тъй – с векове! – ...
Ще те настигна- чакай ме отвън.
Ще ме опари твойта длан гореща,
ще се стопи последния недосънуван сън,
ще се изгубят спомени и срещи.
Ще ни упрекват после затова, ...
Не съм те търсила, не съм те искала,
не знам защо дойде и от къде...
Дойде, за да объркаш смисъла
в часовника на моето сърце.
Дойде и ме накара да забравя, ...
Отрекла се от топлата одежда,
по плът стоя без жезъл и корона
пред Трибунала на Собствената съвест.
Смутено свлече се от трона
Защитната ми реч с отсечен жест ...
Неутолима жажда мори
всеки читател на нова Книга.
До дъно чете, ненаситникът, и до самозабрава...
И какъв е ефектът от това безразсъдство?
Омайничета и незабравки ...
НЕВЪЗМОЖНА ОБИЧ
... горчива водчица „Smirnoff”, със никого несподелена,
бе скришна нашата любов! – красива Шекспирова сцена,
записвахме на лист след лист съдбицата си безутешна –
а Фейсбук викаше ни „Бис!” след всяка наша кратка среща, ...
Ще ме будиш ли сутрин с докосване,
да премрежваш с гальовност очите ми?
Среднощния срещаш ли гостенин,
изникващ в съня ми отникъде,
изровождащ ума ми в копторите, ...
ЕДИН БЯЛ ЛИСТ И АНГЕЛСКО ПЕРО
... каквото Бог ми даде, си го взе! – и ме заряза – кръгла сиротинка,
две риби, хляб, шише добро "Розе", остави ме без пукната стотинка.
Бъди! – ми каза, – цял живот Любов, защото друго на Земята няма!
Там, след портала с Райския обков, ше те прегърне с тиха обич Мама, ...
Когато ми е тъжно, оставям се в тъгата,
не слушам като казват: „за теб е веселбата“!
Насила не се смея, не мога – и не искам!
Но мога и да пея – дори сълзи да плискам!
Когато ми е весло, се смея тъй спонтанно, ...
ПЕШЕХОДЕЦЪТ
... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа. ...
Храбро напред, син, баща и брата в боя навред и до безкрая,
грохот ехти, в уши ни трае, за наша дружина силна нек' цял свят узнае.
За радостта заветна с чест да загинем, за правда,
по плочите имената си ще запишем, а рожбите наши, новородени да се гордеят,
и те кат' пораснат, гледайки ги клети да ми ...