Poetry by contemporary authors
Не докосвай сърцето 🇧🇬
Не, не докосвай сърцето,
когато навън пак вали!
Плаче душата ми тъжно,
а времето само мълчи. ...
Влюбен бард за тебе пее ( Първа част ) 🇧🇬
Очакван миг на зов - вълшебен звън
оглася жив небето и земята.
Събужда се светът от зимен сън,
пристъпва романтично красотата. ...
Мило малко момиче 🇧🇬
малка, наивна и сричаща,
някога, вече, някъде,
в някакъв друг свят...
Имаше всичко...нямаше ...
Равносметки 🇧🇬
в тринайсета съм петилетка.
Де да бяха само пет!
Тогава всичко бе наред.
Нямах ни жена, ни внуци, ...
Сила 🇧🇬
което скрито е в човешките ни дълбини.
Приятелят е късче от душата ни,
което сме засели в другия, нали?
Приятелят и сила е - като едната вяра, ...
Искаш Вечност? 🇧🇬
Какво ти пречи?
- Нямаш връзки. Не си дързък!
- Не си упорит като магаре!
- Необвързан. Много бързаш! ...
Ние, хората 🇧🇬
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца, ...
Черно море 🇧🇬
стъпим ли на тях ставаме артисти.
Слънцето весело в морето искри,
скачат закачливо белите вълни.
Тате и бате като рибките плуват ...
Зелените дихания на април 🇧🇬
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...
Жест 🇧🇬
Как да намеря своя път
Като ме преследват хиляди тегоби
И всички свързани с грехът.
Как да заспивам с чиста съвест ...
Приятелство 🇧🇬
Ти си малката принцеса.
Вечното дете.
Другите деца къде са?
Остаряват те. ...
Да си тръгнеш е рано 🇧🇬
между тях - младостта ти
като бисер в дъжда,
заблестял с хубостта ти!
Моля времето - спри! ...
Ненаписан 🇧🇬
дето тихо в ума ми се сгуши.
— Вече късно е! Страдах. Обичах. Простих...
По цигара навън да изпушим?
— Напиши ме! Че инак ще ти загорча. ...
Рап за наивници 🇧🇬
Тъй както котаракът скача
върху нещастното врабче,
и както с брадвата палачът
глава безмилостно сече, ...
Нечакан гост 🇧🇬
бавно изскърцала плаха врата.
Сънен будилник смутено затракал
забравен рефрен изпод прахта.
Някой внезапно бе влязъл във къщи, ...
Приятелят отгоре е белязан 🇧🇬
Измислих стих, а отговор не мога.
Рисувам дъжд с разбиращи очи,
с трапчинка под едното като Бога.
Намерих наше слънчице през май, ...