Здравей...
Здравей, стара моя приятелко,
ти, която споделяш всичко с мен -
радост и тревога, щастие и забрава - нищо и всичко.
Здравей, пазителко на всичко свято, ...
Животът тежко и жестоко ни калява.
Понякога само със злини дарява.
Но доброто винаги побеждава
и бързо света завладява.
Хубаво е, че имаме добри души ...
На малката уличка
Тихата стая - с нечутите думи,
шумният град - с безкрайните улички,
самотният дом - с разбити илюзии...
Вятърът носи се... спомени сее. ...
Само сбогом ще кажа, преди да си тръгна.
Аз не съм многословна в разделите.
Ти не молиш, не искаш, дори не проклинаш
(както казваше - светът е за смелите).
Само вик ще изтръгнат гърдите ми, ...
Толкова пъти си представях как ще изглежда "той",
сравнявах го с поредния приказен герой.
Слагах го на бял кон да ми носи цветя,
а самичка бях в реалността...
Не знаех, че така ще ми се завърти света, ...
Колко страшна само е тя,
страхуваш се от нея във нощта!
Далеч от нея искаш да си ти,
но в мрака виждаш искрите от нейните очи.
Страх те е да заспиш, ...
По миглите ми само ще узнаеш
какво рисуват сънищата мои...
Събудиш ли ме - после ще се каеш
и Дяволът към Рая ще те гони...
Но ако до леглото коленичиш ...
Черното шалче, в торбичка храна...
Жито и вино, вода, хляб, сълза,
чувство за преходност и за малко вина,
а с тях и цвете да донеса...
На паметник ви гледам, мои обичани, ...
Завладяваш. С чар и магнетизъм.
Като труп след себе си ме влачиш.
Забрави за малко своя егоизъм.
Погледни ме! Жив да ме оплачеш.
Разпъваш ме на кръст от думи. ...
Минават дните, губят се в безкрая,
но всъщност те не ни принадлежат,
а само водят ни до ада или рая,
където вече не ще ни задържат.
Изчезват постепенно вещи ценни ...
Беше поредният слънчев ден и отново исках ти да си до мен.
Но от твоето НЕ бях повален и тръгнах си със сълзи тогава,
но заболя ме от тази твоя проява.
И така ден подир ден, гледах те безмълвен, смутен.
Ужасно ме болеше и продължава да боли. ...
Не можеш ме побра в ръцете.
И нищо, че съм шепа вятър аз.
Разлиствам пролетно със шепота си
устните, с които загорчах.
Не ме помествай във представите ...
Макар красива, шарена и нежна,
сезон, изпълнен със тъга е есента,
във тишината хиляди очи се взират
и търсят там изгубената топлина...
На слънцето и лятото горещо, ...
Ти си приказен сън, на разсъмванесе промъкваш и тихо оставаш,аз потъвам във плахо очакванеи не искам очи да отварям.
Приласкаваш ме, в твоите дланиот лицето ми огън извира,а в прегръдки, отдавна мечтани,аз притихвам желана, щастлива.
Ти си приказен сън, на разсъмване,всяка сутрин желан и сънуван,а н ...
Това е първата ми дума... Една от най-любимите и най-искрените и до ден днешен...
Искам живота ми да е в зелено
като уханната трева,
като първият напъпил цвят на пролетта,
като зелените очи на любовта... ...
Четейки "Аз плувам в плачеща река" на Валери
Решителна в доброто е реката,
щом в нея вливаш светлина.
Сълзите за куража са отплата,
ти плуваш в плачеща река...