С разперени крила политнах към небето,
засилих се към тебе и с душата ти се слях,
усещах забързания ритъм на сърцето
и трапчинки от усмивка по лицето ти видях.
През очите ти гледах - "огледало на душата" ти ...
Когато помъдрея, аз искам теб да помня.
Пренебрежително отхвърляща косите
и с походка тъй хлапашка,
но пленяваща момците.
Прегърнала сияние в очите, ...
Да имаш вечен живот!... Колко чудесно...
Ако си здрав и богат е толкова лесно.
Но беден ли си и живееш като скот,
едва ли ще възпяваш Вечния Живот!...
Затова и Господ така е отредил ...
Въздухът, който аз дишам
В тази непрогледна нощ запали своя фар.
Усети този изгарящ те въздух - нещо му има!
Някой любовен дух ти дава своя дар.
Любовта не се спира, навсякъде около нас се намира. ...
Мисли се гонят с пресечни движения,
в тъмното срещат се с отчаяни тътнежи,
с грохот късен, искрено се доближават,
с нишката на Ариадна си прощават.
С огън плъзгат се и прощален шепот, ...
Една история - момиче и момче, тя го обича, а той нея не.
Той я ранява с лъжи безброй, а тя казва: "Обича ме той"
За нея той е всичко на земята, нейното момче, любовта и свята.
А за него тя е просто поредна, сърцето му - кула ледена,
нейното сърце-жарава - никога не го наранява. ...
Късна нощ е – най-любовен час.
Всяка капка кръв се е взривила.
Чувствам те до лудост, до екстаз,
до премала и последни сили.
Може би пак в нечие легло ...
Тъмнина
В студа мракът тихичко промъква се към тебе!
Да те сграбчи той, стой надалече,
а той идва със своите черни лапи, да те сграбчи.
Усеща страха на твоите малки наивни очички, блещукат ...
Защо не мога очите си да отворя?
Защо не искам съня да прогоня?
Защо толкова искам да живея?
Защо не съм готов с вечността да се слея?
Защо не мога луната в мен да разлюбя? ...
Последен "писък моден" - телефоните
и "скайп" по обезжичен интернет
така жестоко очуждават хората,
превръща се екранът в "мироглед"
И вместо да общуват ЗаЕдно в "общности", ...
Съдбата ми отреди да танцувам този танц сама,
танца на едно зловещо тяло без душа,
танца на марионетка под властта на кукловод,
малка кукла на конци без чувства и мечти,
с малко дървено сърце, което вече не тупти, ...
На двадесет гневът се сдържа трудно.
Импулсно се живее и умира.
Една усмивка и си вече влюбен.
Една раздяла и животът спира.
Една мечта и вече полетял си. ...
Горят ме! Децата ми горят, Стихийо!
Изсичат им ръцете и краката...
Спаси ги! Мен убий! Стихийно...
Режи! Със върховете на листата!
Дойдоха, през нощта. За да не видя! ...
Усмивката лъжовна пак на бледото лице блести.
И очите сини пак се пълнят със сълзи.
И дъхът ми притаен почти е вече спрял.
Аз стоя и чакам своя идеал.
Чакам го сама под мрачното небе. ...