На армията за прослава си създаден
и трябва да си твърд, непобедим,
във всяко отношение изряден
и най-известния, прославен тим.
Не само в нас, но и в чужбина даже ...
Продължение на "Дали... или..."
На следващата сутрин във службата бях първа.
Реших да съм корава и да подходя твърдо.
Избягвах коридорите. На бюрото стоях.
Заседнала зад компа, най-кротко си мълчах. ...
Един прозорец свети в тъмнината
и блясва всичко в тая нощ.
И светло става. Сякаш през стъклата
излива се поройно чудна мощ.
Какво ти трябва повеч на земята? ...
В мечтите разпиляни надеждата загуби ти,
тъмнината душата ти скри, а от очите капеха само сълзи.
Сякаш краят на живота ти настъпи...
Тя за тебе беше всичко - щастие, смях и мечти.
Но нея я няма, а ти се отчайваш с всеки от изминалите дни. ...
Обгръща ме самотата в мекото си одеало
и потъвам в нея безсилна.
Потъвам в света, който сама създадох -
облян в бяла светлина и безвремие,
а във въздуха висят всичките ми грешки, ...
ПРИСЪДА
Ще стана моста за тебе, минаващ над реката.
И ще съм оазис в пустинната мъгла.
С тебе ще вървим по цветовете на дъгата,
като вятър ще лудувам в твоята коса. ...
Не вярвай, че има Истински хора.
Не вярвай, че те Обичат.
Не вярвай, че можеш да намериш опора
в тези красиви, но подли сърца.
Защото и аз вярвах във нещо прекрасно, ...
Бушоните ми за любов прегряват...
Броя до три, а двойката не виждам...
Сезоните ли с мене си играят?
В хормоните ли бедствено прииждам?
Сим-картата ми пълна с номера е. ...
Лятото като отронена сълза
се стича в моите длани уморени,
не искам да повярвам в есента,
обгърнала брега в парещо червено.
И дълго потопените звезди мълчат, ...
Потапяш думите небрежно във мастилото.
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити, ...
Преди да спре сърцето ми да бие,
преди във вечен сън да се стопя.
Тогава може би ти ще разкриеш
какво за мене бил си в любовта!
Тогава може би ще съжаляваш ...
Погребвам много стари страници,
защо ли пък не ги горя?
Нали египтяните бяха казали,
че имало живот и след смъртта!
Ще бъда силна в слабостта си детска! ...
На баба Найда, която много ми липсва
На двора пак е тихо и спокойно...
Да седнем тук, при старите дървета!
Поливаше ги баба всяка вечер,
а ябълките бяха ей...й такива! ...
Като огън от небето две искри изригнаха,
а впоследствие от Ада падна лунна светлина -
не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.
Всички бяха грешници -
озарени от лутащи се сенки. ...