Poetry by contemporary authors
Да искам ли... 🇧🇬
Да зарежа и захвърля всичко пак отново!
Да опитам, да си дам вид, без връщане назад!
Да, ако не струва, ако бъдещето е отрова!
Да не зная не искам, да изтръпвам всеки миг! ...
Дъждовна вечер 🇧🇬
Ноемврийска.
Вали, като че из ведро.
Студено е.
Излязох да поема глътка въздух. ...
Конкурс 🇧🇬
Свири малък музикант.
Свири - репетира.
Славейко до него пее.
Пее без да спира. ...
Хайку 🇧🇬
Гробовно мълчание.
Къде е смехът...
"Рокля на цветя" 🇧🇬
витрина на луксозен магазин...
Пред нея мъж, загледан с обаяние,
в рокличка със вид неотразим...
Прекрасна - ярка, с хиляди цветя, ...
Хайку 🇧🇬
разпилените чувства...
Забравих кой съм...
Хайку-1 🇧🇬
настръхнали са птици
след буря силна.
© Николай Пеняшки - Плашков
Там, където... 🇧🇬
там, където лебедите са едно,
мога да изгоря болката!
Там, където гората е зелена,
там, където песента на златните дни не замлъква, ...
Свят на сънища 🇧🇬
в свойте непознати дълбини;
Понякога се будя,
потънала в самотни съдбини.
Лутам се всред дивни дебри ...
Седока 🇧🇬
Призрачна сянка.
Зад трепетни завеси
глас сънува приказка.
Думите градят ...
На мама 🇧🇬
Мойта мила мама Вени
искам винаги да е до мене,
да ме гали, да ме гушка,
аз пък много ще я слушкам. ...
Краят 🇧🇬
Искам те, не ме оставяй...
Съжаляваш - забрави!
Искаш - не се моли!
Обичаш - знам, че боли! ...
Не ме пускай 🇧🇬
Далеч от тебе заминавам,
време е да се сбогуваме,
знам, че много аз ще страдам,
щом за последно се целуваме. ...
Листопад от чувства 🇧🇬
изчезна като жълто есенно листо.
Тихо въздишка една се процежда :
"Може пък и да е за добро!"
Но посоката своя не зная - ...
На всички прекрасни женички от сайта... 🇧🇬
обича една игричка.
„Двама са малко,
трима са много"
И ни изгаря тя като огън. ...
Без слънце 🇧🇬
В тайник заключихме истини.
Остаряхме от вечно пътуване
из блата и гори неразлистени.
От търсене станахме гърбави, ...
Спомен за мъртвата ми жена 🇧🇬
Не вярвате ли, преди няколко години
аз имах хубава жена,
защо ли казвам имах -
имам, макар отдавна мъртва да е тя. ...