Посветено на Катя Милушева (my_smile)
Покорно угасва денят и буди луната
със своя престижен, нестихващ пожар.
Красив е залезът. Заспива плавно Земята,
обрича звездите пред своя вековен олтар. ...
Зимна топлина
Топят се снежинки във чисти очи,
изгарят, горките, в безкрайна тъма.
Протегнала пръсти - докосвам снега,
усещам в дланта си разтопенатa вода. ...
Онази вечер аз отново те видях със нея.
И от тогава, загледана някъде във мрака, виждам само вас.
Как докосваш нейното лице,
как прокарваш пръсти през косата й,
как нейните устни се впиват в твоите отново и отново. ...
От сутринта те викам непрестанно -
реките бълват с тинята си кръв
и давят радостта в безбрежно пладне,
и зверовете, за плача ни гладни,
оглозгват хищно всеки стон последен. ...
> Безплътна рее се душата ми, задава си безброй въпроси.
>
> Какъв е смисълът в делата ни и, всъщност, ти, живот - какво си?
>
> Колцина са, които могат от рано смисъл да открият ...
Само аз ли останах? Измамена!
Да очаквам... а място си нямам
там, където заспивам неканена
и дълбая си в старата рана.
Само аз ли останах? Излъгана! ...
Отвътре чувстваш ли как те притежавам?
Бягай - аз те имам!
Тичай, тичай, защото аз продължавам!
И ще продължавам да те искам!
Махай се от нещата, които с мен те свързват. ...
Откъде разбираме, че чувстваме?
Нима се раждаме научени?
Или е в бонус пакета,
който обществото ни инсталира по-късно?
А ако инсталацията се провали...?
Не можем ли да бъдем по-добри?
Не може ли поне сега да се замислим за изгубените дни
и да забравим безбройните лъжи?
Не можем ли поне във тази Коледна и светла нощ
да изтрием сцените на фалш и суета? ...
Все още
Все още нощем гледам луната и се сещам за теб.
Искам да легна и да сънувам.
Не искам да се събуждам.
Ако спра да дишам, дали времето ще спре и ще бъда пак щастлив. ...
Краката - нестинарски се придвижваха,
неравното море от въглени гореше,
тук-там синееха по-старите,
на тяхно място нов демон бдеше.
Неясна глупост беше адмирирана ...
Тихият град. Тихата улица.
Търсещи погледи, жадни ръце,
поели към тайнството - вплетени
в нежните устни на твоето лице.
И там ще се случи, навярно без думи, ...
Воалът тъмносин на скърцащия вятър
се спусна над заспиващия бряг,
а онзи лунен блясък на вълните
притиска нощните ни стъпки,
загадъчните пясъчни следи... ...
Пристига зимата със ледената злоба,
остана лятото далеч, далеч назад,
дори дълбоко в земната утроба,
проникнал е мъртвешки хлад.
Приижда вятърът в прозореца отворен, ...
И ето, че денят става хладен.
Хладен, по-хладен, направо студен.
При мен идва скитникът гладен,
моли се да ми дам още един ден.
В един ден за живот клетникът вижда ...