Poetry by contemporary authors
Монолог на колела : ) 🇧🇬
Що в къщи кокалите не държиш?
Ша та прегазя, после ей ни - виж ни -
и двамата на хладно ще лежим...
Ти к'во се ежиш, господине (с якето). ...
ЗЛОБОДНЕВНО 🇧🇬
Ученици
се радват на свободни часове.
А обществото - спря да се вълнува.
Цената е достатъчно солена... ...
Болка 🇧🇬
> но ронят се те една след друга, като нестихваща река.
> Ах, как боли те... виждам...
> Толкова добра душа,
> а какво страдание жестоко... ...
Само твоя 🇧🇬
живот-радост или вечна самота?
Обичам само тебе,
ти си любовта.
Животът ми не струва нищо, ...
В съня си нея прогони 🇧🇬
но не заспивам, а в спомена потъвам
бях твоя, запленена от милувки.
Нощ е, но не спя, гледам те, над тебе бдя.
Сякаш ще те предпазя от този кошмар, ...
Ранена като птица 🇧🇬
на два откъснати бряга.
Нощта разстила между нас тъми,
а денят прегради слага.
Не стигат моите ръце, ...
Излъгаха 🇧🇬
казаха, че само ще сънувам.
Казаха, че ще спре да боли,
казаха много, уви.
Все така сърцето боледува, ...
Страх 🇧🇬
Сърцето бие, умът ми замътня.
Викът отекна... но не потече и сълза.
В борбата мислех, че съм се предала,
но малко се познавах... по-силна бях. ...
Реквием за емоционалния боклук 🇧🇬
безкрайни мигове, когато не мога да спра да те желая,
нощи, в които само парфюма дифузно усещам,
спомени и мисли, каращи ме все повече да мечтая.
Да те погубвам в съзнанието си всеки божи ден, ...
Пепел 🇧🇬
подъл, нахален и жесток.
Завърза ми очите, накара ме да млъкна,
за да не узная кой си всъщност -
дявол или бог. ...
разтреперена пред тебе мълча 🇧🇬
тръгнах след теб и не можах да се върна,
изгубих се и не мога да се намеря...
Боже! В какво ме превърна?
Какво съм аз? Знаеш ли? Кажи! ...
Накъде 🇧🇬
Празна, глуха и сама - нито победителка, нито победена.
Синьо мълчание и хладно примирение. Това искаше ти.
Какво съм сега? Пуста улица без движение, без светофари.
Не се страхувам от самотата си... ...
За едно любимо момче 🇧🇬
Ти живота ми осмисли,
ти най-хубавите мигове ми подари
и казваше, че ме обичаш,
но лъгал си ме ти! ...