Poetry by contemporary authors
Ще мога ли? 🇧🇬
да те нарисувам – в багри?
Та толкова е пъстра любовта ни.
От многоцветната дъга попила цветовете…
Ще мога ли във образ да я пресътворя? ...
Игнорирам мисълта за теб 🇧🇬
Сякаш не се е случило нищо.
Сякаш е било миг на измама.
Сякаш не ми липсваш...
Не се обвинявам за избора, ...
Почти на край света 🇧🇬
към залеза на вечността...
Аз: ... аз те обичах.
Покорена, сластна, но така сама
държа венчило, над което плача и се вричам. ...
ЛЕТЕН СПОМЕН 🇧🇬
а погледът се къпеше в река
и слънцето печеше разгневено,
забиващо лъчи до същността.
Самотни лодки милваше водата. ...
Най-обичан, най-жадуван 🇧🇬
че не мога иначе и да живея.
Толкова години в мъка пропилях,
сега съм твойта малка фея.
Толкова сърцето може да обича, ...
Луди 🇧🇬
всеки ни се чуди.
Съветват теб ''зарежи я'',
заповядват ми ''остави я''.
Покрай теб съм оглупяла, ...
Аз съм морето 🇧🇬
Давам ти нежност и топла целувка,
давам ти твърдост и сила.
Давам ти бездна от мен без преструвка.
Грохотна съм и съм мила. ...
Сякаш дишам 🇧🇬
През процепите смугли на лицето ми
кръвта бълбука тихо...
Сякаш дишам...
И стича се мъчително в сърцето ми. ...