Poetry by contemporary authors
Мостовете разрушихме 🇧🇬
времето без жал лети.
Чашите до края не изпихме…
В две посоки – аз и ти…
И вина не търсим вече с тебе. ...
Красивите жени 🇧🇬
Живота им е низ от всякакви проблеми
Желани са,
зa "oпаковката" красива,
но кой ли, ...
Апева „Студио Х“ 10 🇧🇬
С крака изящни,
с къс, син елек,
пристъпи
с пòклат ...
Мъжки думи 🇧🇬
... ще се завърна нявга в тишината – под твоите развихрени коси,
навярно пролетта ще е благата? – с прекрасните ти бликнали роси,
връз твоята пижама със дантели ще се стиша в пропадащия мрак,
ще ти говоря врели-некипели – за ледените преспи ланшен сняг, ...
Писма без подател 🇧🇬
Защо ли вече спряхме да си пишем красиви, обичливи писъмца?
Нима е добротата лукс излишен под хлътналите в Зимата слънца?
Да си разкажем колко сме самотни – сълза във шепа думички добри?
Как ни третират! – опитни животни, и медийно ни лъжат от зори? ...
Аз не вярвам 🇧🇬
В светлото бъдеще, в розови залези.
Младоста съхранена в душите ни
Е едничкото истинско щастие.
Аз не вярвам в удобни компромиси ...
Реката на времето 🇧🇬
проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.
Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.
Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.
Сплетоха и душите ни някак. ...
Събуждане от зимен сън 🇧🇬
Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж. ...
Не заспивай 🇧🇬
та дори и на снимка в нощта!
Не заспивай преди да докоснеш
с обич всяка красива мечта!
Не заспивай преди да обичаш ...
Научих се... 🇧🇬
и стана паяжина в ъгъла,
дали се настани удобно
понеже аз не ти се сбъднах?
И питам се - Защо ни беше ...
Апева „Студио Х“ 9 🇧🇬
П р и м е н е в л е з е
с две чаши чай,
с ябълков,
сладък ...
Цвят нежен съм, в сурово време 🇧🇬
над блато людско ме крепи
едничък светъл лъч – опънат,
там, дето младостта ми спи.
И явно много отдалече, ...
Пързалка 🇧🇬
Подхлъзвах се аз неведнъж!
И падах, ставах,
Всеки път си обещавах, че това,
ще е последен път! ...
Коте в пейзажа 🇧🇬
... котенцето на перваза ми помаха с опашле,
щом като ме забеляза, ми измяука ей, братле! –
сякаш литна с парашути фрезията върху мен,
в дъхавите нейни скути паднах в краткотраен плен, ...
Тревичка съм и стих 🇧🇬
робувал и дори,
от ранните зори,
сред патките нагазва...
Умът царувал казва. ...
Изтървано междуредие 🇧🇬
смирение ми носи и с позлата
бродира филигранно небесата,
преди да посивеят с неохота?
Щом тишината с кестенови къдри ...
Сине мой! 🇧🇬
... аз не зная как си, сине,
мислиш ли за мен и днес? –
сигурно ще ме отминеш
като някой бърз експрес, ...
Магия 🇧🇬
единствен мой и блян, и сън,
вълшебна музика, неземна,
долитаща за мен отвън.
Със теб се будех сутрин рано ...
Светулката на Вечността 🇧🇬
... с какво ли ще запомня този свят,
когато утре-вдругиден си ида? –
с пчеличката във пролетния цвят,
с едно ръбато бисерче във мида, ...
За сцената мечтая 🇧🇬
за нея копнея и наяве, и на сон!
За нея вълнувам се всеки път,
когато съм срещу нея, до или на нея!
Сърцето ми тупти кат часовник в ритъм един, ...
Новогодишна въртележка 🇧🇬
глас познат и лечебен дори в минутите първи
от годината нова, която така бленуваното щастие
щеше да донесе за всинца ни на хорото кръшно,
буйно и игриво, виещо се кат змия в посоки ...