За нея бленувам от както се помня,
за нея копнея и наяве, и на сон!
За нея вълнувам се всеки път,
когато съм срещу нея, до или на нея!
Сърцето ми тупти кат часовник в ритъм един, ...
В ритъма на танца поведе ни магичен глас,
глас познат и лечебен дори в минутите първи
от годината нова, която така бленуваното щастие
щеше да донесе за всинца ни на хорото кръшно,
буйно и игриво, виещо се кат змия в посоки ...
Да вярваш само на думи, е все така суета.
В пъстра цветност обути дирижират умело света.
Множат се всякак си, въздействащо-магнетични,
с цел да вменяват енергии, вибрационно различни.
Доволно потапят в илюзия всяка въздушна глава ...
Не ще да има прошка в този час -
телата ви във пропасти ще падат.
И дим ще нарисува висините.
Звезди с безбройни и светлинни пипала -
космически медузи, ...
Сама със вятъра в нощта да бъда аз обичам...
Сама, сред вълци, в гъстите мъгли да тичам ...
Сама, където всичко е едно...
Сама, в несъществуващо добро и зло....
Сама, не в самота, но в единение ...
Изнемогваха прогнилите дъски
от топуркането на джуджетата.
Още миг-подът щеше да рухне.
Малките човечета хвърляха мълнии-
очите им святкаха гневно- ...
Събрани тук и облаците на седянка
огромни, черни, предвестници на буря с дъжд
едничко между тях по чудо оцеляло
свило се и онемяло, облаче във форма на едно сърце
Забиха лудо големите камбани ...
Не зная какво ме очаква в края на пътя –
може би Бог ще протегне за прегръдка ръце
да ме хване и до свойте гърди да ме скъта,
да чуя как бие огромното боже сърце.
Не зная какво ме очаква в края на пътя – ...
Просто кръст ли!? Четири посоки.
Толкова са само на света.
Някои отвеждат нависоко,
други ни запращат сред калта.
Просто кръст, но страшното е друго - ...
Обещавам си от днес да бъда различна,
с малка скромна мечта – за мен непривично.
Стига ми глътка въздух, животворен и чист
и да вплитам рими от обич върху белия лист.
Обещавам си от днес да не бързам заникъде. ...
в памет на В. Фр.
Тъгувам си, така е, няма как.
А ти си в светлина, не в лепкав мрак.
Но ти си лек, щастлив и окрилен.
Живееш, но във вечен славен ден. ...
ДРЕМЕ МИ НА СТАРОТО АРМАНИ
... дреме ми на вехтото "Армани" жив ли съм под небосвода син,
дреме ми, че мъкна люти рани! – че за тях не найдох аналгин,
дреме ми на старата ми шапка! – че светът със мен е адски лош,
и за мен реши, че цап-царапкам всеки милостиво хвърлен грош, ...
А трябваше до днес да е навяла
фъртуна ледна сняг – до пояс чак.
Но не е нито зима, нито бяла.
Ликуват врани, тържествуващ грак
понася се и с писъци нестройни ...
СТЪПКИ В СНЕГА
... безкрайна снежна белота, и няма никъде пъртина,
по стъпките в снега чета какъв човек оттук е минал –
дали добър е, или лош? – по хвърления фас личи си,
човечец, който цяла нощ е спал, от бебенце по-хрисим, ...
Бъдете там, където е високо,
където за душите е безмерно.
Към хълмовете – в тяхната посока,
те дават обещание за верност.
Бъдете там, където слънце ярко, ...
Обичам да прегръщам всеки ден,
не ми е нужен ден да го празнувам,
прегръдката е просто част от мен,
към хора, за които нещо струвам.
Прегръдката е обич към дете, ...
Живота се държи високопарно
със хората и техните контузии
и все се разминава, безнаказано.
(Кой може да го съди за илюзии?)
Че ние сме умирали от жажда, ...
Така ми се ще да си замина
от лятото и неговата суета.
Да стана част от истинската зима,
сред суровата студена тишина.
Да бъда там далече със мъглите, ...