Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
ПЪТЯТ КЪМ ОКЕАНА
... понякога – след пътните сухари, които всяка вечер си ги ям,
сънувам непреминати Сахари, по-жълти и от хлебец със сусам,
самумите – развели буйни гриви! – над моята объхтана душа,
слънца, които са немилостиви към друмника, поел на път пеша, ...
и
били мнозина
„съкратени“ - сиреч - уволнени -
чрез демократични евроатлантически промени
.................................................................................. ...
Днес искам… да затворите очи.
За кратко ще отнема ваш’то време.
Една минута само ще мълчим.
А който иска - може да задреме.
Сега си представете малък град, ...
Пролетта разцъфтя от щъркелово гнездо,
от луковичка на цвете прекрасно,
усмихва се от всяко листо
и пее във птичето ято.
Пролетта е сред нас и е мила, любяща, ...
Разбира се, че гледам на ръка,
прочела съм живота си на твоята.
Света ми в свойте линии втъка,
от плещите раздянал си ми бронята.
А повече познавам на кафе, ...
Къде си, любов
Аз теб търся Любов, къде си ти сега,
използвана, наранена ти някъде се скри.
Какво направиха от теб хората,
скри се и никой вече не те откри. ...
Полепнал си по душата като плесен,
като червей в сочна ябълка ровиш,
като радио с една и съща песен,
в мен звучиш и с мене се бориш!
Крещиш в тишината на нощите, ...
Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,
докоснал плахо чуждата фригидност.
Душата ми на облачета дим ...
Понеже аз отдавна съм си тръгнал
от теб и твоите терзания,
ще помня дълго вероятно, ъгъла,
във който чаках обещания...
И ще замира пулса ми във спомени, ...
Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко ...
Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини, ...
Зелените коси на реката
в безпаметното лято на младостта,
сънувам златните точици в очите ти,
които приличат на жълтите камъчета
украсили роклята на реката. ...
Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат
от полъха на злите, живи духове
Rодени със души родилно омъртвени ...
ЩЕ БЪДА В БЯЛО
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...
Блести роса по ярката ми същност.
Разрязвам я на две с един замах.
Заточената ми усмивка стръвно
предвкусва кръв… Долавям нечий страх.
Усещам го физически. До нежност. ...
ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга. ...
С пуйезия реши да си изкарва хляба
една пуйетеса апетитна...
Сега от кобра е по-слаба
и духа ли, възможно е да литне...
Да, трудно се задържат килограми, ...
Не се страхувай когато те боли...
Знай, тогава жив си.
А акото дори да подсладиш, пак ако си остава.
Не давай крила на туй което на червей не става.
Не буди не заспал човек защото бълнува. ...
ЦАРЯТ Е ГОЛ
... тъкмо седнал бях на бира, поглед в Нищото забол,
изведнъж! – откъм баира, гледам – Царят иде гол!
Както си го бе родила майка му през двайсти век –
нито сърма, нито свила! – а бе, просто гол човек. ...
Възкръсна Бог! Възкръсна любовта!
Грехът се срути, скри се и угасна.
Ти в ада слезе, победи смъртта!
И вечност подари с десница властна!
Осанна, Боже! Слава, о, Христе! ...