Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Хиената 🇧🇬

(за хората-хиени)
Едно животно дребно от рода на куче,
но не съвсем на него то прилича.
Петнисто, грозно, природна грешка една,
нито куче, нито вълк но част от фауната. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical

515 2

Извънземните са хора 🇧🇬

Аз съм коледна елхичка!
Две врабчета се боричкат
под зелените ми клонки
с къси, зимни панталонки.
Нямам на върха звездичка. ...

ИнаКалина

Poetry » For children

1.2K 8 17

Време за поезия 🇧🇬

Захапа менгемето хладния детайл,
застърга диска шумната си песен
и всеки следващ стон изтече отънял
от натиска житейски сътворява есен.
Между невзрачен шум и боцкащ прах, ...

Елиза13

Poetry

692 2

Гатанка с акростих 🇧🇬

Лукава, хитра – с хрисим вид
и рижа шуба – хубавица,
със спътник – Вълчо, вечно бит
и все пред празната паница,
цял ден кокошчици крадат, ...

МарияДимитрова.67

Poetry » For children, Other

1.5K 1 12

Кино 🇧🇬

Вече не ми казваш мило мое момче, мило мое момче,
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...

Валери_Станков

Poetry » Love

537 1 2

По усет 🇧🇬

Нозете ми не знаят път назад,
дето минат, въглени оставят.
Любов ли е, белязва моя свят,
останалото, дните го забравят.
В гръдта ми бездънно е от чувства, ...

gali

Poetry

622 6

Зрънце надежда 🇧🇬

Аз нося аромата на лятото
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...

Izumrudkata

Poetry » Free verse

1.6K 5 11

Птица Феникс 🇧🇬

Татяна Г. Денева и Таня Мезева
Не я търси. От нея сянка само
остана нейде в тъжната душа...
Предишната жена сега я няма!
Сивее само пепел, след жарта. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

647 5 6

Любим сезон 🇧🇬

Отива си с предзимната двуколка,
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива, ...

zelenaradost

Poetry

1.5K 6 15

Откровение на Столтенберг! 🇧🇬

"Украински са падналите ракети,
но наистина Русия е агресор!
Че те не ме убиха имах късмета,
аз съм с интелекта на професор!"

hcs

Poetry » Humorous

715 1

Копнея за теб 🇧🇬

Приятелю, скрих се в онази мъгла,
която притисна града мълчаливо.
Забравих коя съм, потънах в нощта,
аз грешница тъжна, смутена, свенлива.
Изгубих усещането си за вина, ...

M1234567891

Poetry » Love

1.3K 7 20

Арка 🇧🇬

Под теб минава миналото: триумфи бляскави,
величави паради на суетата, победи опиянени
от могъщество, преди богатствата им да фалират.
Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?
Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота, ...

Ranrozar

Poetry » Other

668 6 15

Майсторът 🇧🇬

Майсторът
(На Кольо Фичето)
Един голям българин с мистрия в ръка,
изграждаше черкви и чешми той някога.
За свойте събратя зидашв ги една по една, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

565 2

Изхлипа 🇧🇬

„Не ми отива“ -
любовта изхлипа - „да
не съм щастлива!“ -
И с възторжени сълзѝ
сърца любвеобсипа!...

rhymefan

Poetry

438

Колко ли... 🇧🇬

Колко ли изгреви
посрещнах
И колко ли залези
преживях...
Колко ли приливи ...

ЛюдмилаДанова

Poetry » Philosophical

942 1 5

Безсъние 🇧🇬

Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна? ...

Лютиче

Poetry

409

След пороя 🇧🇬

Не мога вече да крия сълзите си.
Искам да ги видиш. Всичките…
Зачервени са от болка. Очите.
Но трябва да се държа прилично.
Не бива да се старая да плача… ...

icohim

Poetry » Other

1.6K 2 2

Автопортрет със скафандър 🇧🇬

Да бях поне бъчонка с динамит, че да се пръсна –
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...

Валери_Станков

Poetry

417 1 1

Черната овца 🇧🇬

Аз сам си избрах тази съдба,
вечната черна овца.
Ахат
От утре спирам да ви дразня.
Ще стана кротка и добра. ...

Violet_86

Poetry

587 4 16

Не плаках за сбогом 🇧🇬

НЕ ПЛАКАХ ЗА СБОГОМ
Няма как да си тръгна от теб.
А повярвай ми – много го искам.
Ти си имаш камшик и небе.
Аз парцал и разкъсана ризка. ...

yotovava

Poetry

999 6 10

Катерушка от дим 🇧🇬

Катерушка от дим и по нея отдавна играят
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

681 4 8

Моята есен 🇧🇬

Не на пръсти, нито пък плавно,
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка, ...

КимДжаксън

Poetry

609 2 6

Не връщам красотата назад 🇧🇬

Не мога да обърна красотата
назад. Каквото е било - било.
Еднопосочна е на времето стрелата
на бъдещето бялото крило.
И търся я напред да я намеря, ...

Аделаида

Poetry » Other

1.2K 1 6

Когато се спуска нощта 🇧🇬

Когато се спуска нощта,
към тебе пътувам.
Когато се спуска нощта,
за теб съществувам.
Когато се спуска нощта, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

1.3K 1 2

Късна любов 🇧🇬

В младостта си предизвиквах
женски интерес.
Бях неопитен и мислех:
тъй ще бъде все.
Но сега, на възраст златна - ...

Mitko19

Poetry » Humorous

514 2

Пловдив 🇧🇬

Тепетата," Альоша" и "Капана",
където се разхождам всеки ден -
при тях аз искам да остана
и да им бъда вечно в плен.
А, може би, река Марица ...

байГецан

Poetry » Civic

580 1 1

Сърчица 🇧🇬

Рисувах сърчица
Със думи и дела
във дневника
на тоз живот
Рисувах със ръце ...

ValentinaMitova

Poetry

485 5

Останах с чувства неразбрани 🇧🇬

/рондел/
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Humorous, Strict forms

663 1 9

Албум за човешки съдби 🇧🇬

Там някъде, под гърдите отляво,
сбират се хорски съдби.
Цял един свят от любови, разлъки.
Свят от сълзи, от емпатия,
от въжделения, от апатия, ...

Ромашка

Poetry

1.1K 3 5

Ноември е прощаване 🇧🇬

Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...

dansyto

Poetry

570 4 6

*** 🇧🇬

По извивката на тази вечер,
студен, коктейлът има вкус
на мента, шоколад и глетчер,
на теб и споменът за блус.
Жени Иванова, ...

jenyivanova

Poetry » Love

1.3K 6 11

Дупка в Стената 🇧🇬

Да можех, със последния си дъх
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...

Валери_Станков

Poetry » Love

485 3 2

Земята на добрите 🇧🇬

"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...

Петър1

Poetry

1.1K 1 7

Два на два в анфас 🇧🇬

Подребдата е: два на два в анфас.
Фанфарите открадна ги клошарят,
а Господ гледа и се кръсти... бас!,
че вече и на Фейс не отговаря.
... Написал, казал и до там... ...

ИнаКалина

Poetry

607 3 2

Старицата 🇧🇬

Загърната в прокъсания шал,
трохи подхвърля на врабците гладни.
Домът ѝ бе отдавна опустял,
децата ѝ съдбата ги открадна.
Прилича на премръзнало врабче – ...

ninasar

Poetry » Other

1.1K 5 15

Черешова страст 🇧🇬

Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...

Jotor_Amer

Poetry » Landscape

776

Ноември 🇧🇬

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

1.3K 2 4

Човекът с най-горчивите очи 🇧🇬

... когато Той на пейката ми седна – и си запали смачкания фас,
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...

Валери_Станков

Poetry

523 6 11

Тръпка 🇧🇬

Какво стана, че вече гледаш друга?
Какво стана? Как любовта дойде в повече? Къде изчезна, това което имахме?
Това, което ти и аз създадохме,
което изпитахме.
Моментите, които споделихме. ...

Сияние

Poetry » Love

1.4K 2

Портите на вечността 🇧🇬

Пред портите на вечността
стоя аз и от нея се тревожа,
чезне денят, идва нощта,
каква е за мен волята Божа?
Какво ме чака, къде отивам - ...

hcs

Poetry » Philosophical

636

Poetry by contemporary authors

Хиената 🇧🇬

Извънземните са хора 🇧🇬

Време за поезия 🇧🇬

Гатанка с акростих 🇧🇬

Кино 🇧🇬

По усет 🇧🇬

Зрънце надежда 🇧🇬

Птица Феникс 🇧🇬

Любим сезон 🇧🇬

Откровение на Столтенберг! 🇧🇬

Копнея за теб 🇧🇬

Арка 🇧🇬

Майсторът 🇧🇬

Изхлипа 🇧🇬

Колко ли... 🇧🇬

Безсъние 🇧🇬

След пороя 🇧🇬

Автопортрет със скафандър 🇧🇬

Черната овца 🇧🇬

Не плаках за сбогом 🇧🇬

Катерушка от дим 🇧🇬

Моята есен 🇧🇬

Не връщам красотата назад 🇧🇬

Когато се спуска нощта 🇧🇬

Късна любов 🇧🇬

Пловдив 🇧🇬

Сърчица 🇧🇬

Останах с чувства неразбрани 🇧🇬

Албум за човешки съдби 🇧🇬

Ноември е прощаване 🇧🇬

*** 🇧🇬

Дупка в Стената 🇧🇬

Земята на добрите 🇧🇬

Два на два в анфас 🇧🇬

Старицата 🇧🇬

Черешова страст 🇧🇬

Ноември 🇧🇬

Човекът с най-горчивите очи 🇧🇬

Тръпка 🇧🇬

Портите на вечността 🇧🇬

Queue