Poetry by contemporary authors
Ще стигна ли един далечен бряг 🇧🇬
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,
виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали" ...
Аз дишам 🇧🇬
... годините от мен какво си взеха? –
пък и какво ми дадоха? – не знам.
На хвърлей вик живея от успеха,
но той от мен таѝ се нейде – там. ...
Ако ти 🇧🇬
Ако ти в полунощ ме повикаш
и в сърцето ти има любов,
ако ти в полунощ ме поискаш
и изпратиш целувка и зов, ...
Апева „Студио Х“ 6 🇧🇬
Н е к а з в а н и щ о.
С пръст разкривен,
мъртвата
с о ч и ...
Тайната на баба Яна 🇧🇬
във селце насред Балкана,
сам самичка, скромно, тихо
там живееше баба Яна.
Имаше козле с козица, ...
Небеса 🇧🇬
лъчи на непорок,
танцуват.
Две души,
в прегръдка слели ...
" Залезът" 🇧🇬
Ний залязваме даже нарочно,
за да може отново да почнем.
Умореният изгрев е залезът.
Нищо не свършва със залеза. ...
Към себе си... 🇧🇬
да чуя как скимти един несретник,
помолил за храна и за подслон
изправения гордо в мен, проклетник.
По спомен, (или навик) жалостив съм. ...
Досаден гост 🇧🇬
изчезват всички сили, музи и мечти.
Желаеш само сън дълбок да те превземе,
да забравиш, че всяка точка в тялото боли.
Когато грип в живота ти неканен влезе ...
Кръговрат между началото и края 🇧🇬
Невярващите преоткриха вярата
когато ги пресрещна път без изход.
Свалиха от гърдите всички камъни
от тях и с вяра, храм си построиха. ...
Аз бях зрителна измама 🇧🇬
... ако нейде в друга ера се събудя – пак човек,
малко споменче за вчера – ще ви нося ХХ-ти век! –
снимка на девойче младо, три – на челяд и Жена,
с манлихерата на дядо от Балканската война, ...
Бъдеща художничка 🇧🇬
моливи цветни - нови новенички,
пастели и флумастери дори,
че мисъл странна днес ме озари.
Реших художничка да ставам аз. ...
В търсене 🇧🇬
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора? ...
Разни мисли 🇧🇬
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен, ...
Музикант 🇧🇬
спомня си за миналото и за младостта.
Свири той с усмивка и с малко тъга,
за музиката му в живота и за нежността.
Един Човек излъчващ доброта, ...
У дома 🇧🇬
И мъничко вълшебство.
За едни любов,
За други сила.
А всъщност – простичко – ...
Снежинките са още живи 🇧🇬
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени ...
Моите литератури 🇧🇬
... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин, ...
... И стене тъжен вятър в тъмнота 🇧🇬
илюзии, душата ми съблекли.
И стене тъжен вятър в тъмнота,
на празнота живота ми обрекла.
Дори и за дъгата след порой ...
Мило дневниче, здравей! 🇧🇬
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей, ...
Апева „Студио Х“ 5 🇧🇬
О, д и м е н о б р а з,
с коси – порой,
у б и т е
к а ж и ...
Последната троха 🇧🇬
Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва. ...
*** 🇧🇬
Студено и мрачно, вятърът брули..
Главите хората свели, все някой ги хули..
Замислено лутат се, от глупостта уморени.
Душите си свили, в тъга потопени. ...
Край нозете ви сгушена. В ниското 🇧🇬
сухи листите бяха ми ложе.
Все наблизо ми беше далекото,
камуфлирах се. Колкото можех.
Спях на припек, по урви и сипеи, ...
Момичета, от други свят дошли 🇧🇬
... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли – и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки? ...
Дребни нещица 🇧🇬
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви, ...