СЕБЕУБЕЖИЩЕ
Житото се рони сякаш златни капки.
Няколко милиона оскотели мравки –
алчни, настървени, черни и безверни,
с изтънели вени и с очи безмерни, ...
И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва ...
В дълбините на всяко сърце,
в плетеница от радост и мъка,
в длани две, в две самотни ръце
дом си свиват любов и разлъка.
Щом застигнат го злочестини, ...
Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.
Камшиците водни плющят през пороя от скръб. ...
ДА ВИ ОБИЧАМ
... какво да сторя, че да го превърна света във просто място за Любов? –
и да повярва моят брат посърнал? – че Бог за нас редил е благослов,
че даже най-последната надежда лети! – макар с опърлени криле,
и светлото небе във нас се вглежда – дори и да живеем твърде зле, ...
Три дни дъждовни сълзи ни къпаха
но слънчева усмивка ни прегърна.
Клони по прозорците блъскаха,
но душата остана безмълна.
Заиграха по стъклата зайчета. ...
... не се разсъмва леко в този град – тежи непроветреното му минало,
дай тон за песен, мирно! – някой гад крещи над мен, и утрото е зинало,
тъй тегне историческият мрак над Ловеч, над Скравена и над Белене,
че цял живот се питам – стар глупак, защо било е нужно да се стреляме,
стада прасета да троша ...
Подреждал ли си пъзел с липсващи парчета,
Нещо точно такова беше за мен да те обичам,
Път без посока, нощ без звезди, черна надежда–
Нещо такова бе да търся към сърцето ти пътека.
Всеки опит да си тръгна бе сякаш съм в клетка, ...
Излизам сам вечерно, след вечеря,
улиците зимни на Клисура да обходя,
в детски спомени безгрижно паметта си да разходя.
Носталгия навяват ми стрехи, фасади, самотни домове,
нявга пълни с детски глъч, живот били. ...
За силните са жарките копнежи,
защото Бог призвание е дал.
И нямат шанс житейските метежи,
когато Бог ръка им е подал.
Съдбовните врати ще се отворят ...
Цяла България смукаха, рушиха,
много от бедните не се спасиха,
но българският лъв ще се събуди,
от кражбите целият свят се учуди,
управлявания до гроба си е мамен, ...
СВЯТ ЗА БРАТЯ
... какво ти дадох – и какво си взех от тебе, непрокопсан мой Животе? –
неосквернен от жажди за успех, за мене всеки Божий миг бе готин,
не трупах злато, слава, власт, пари – и моя поглед нищо не помътя! –
и радвах се – на хорица добри! – които с Обич срещах си по Пътя, ...
Ще спуска лятото платна в морето
и зимата ще сипе сняг в елите,
а аз ще имам всичко, за което
мечтаят повечето от жените:
една сълза, от моите сълзи родена, ...
Нахълта смело в самотата ми,
дори не си помисли да почукаш.
В дланта си топла взе ръката ми,
уверено ми каза: Аз съм тука!
Засмя се, първо със очите си, ...
Моята любов е тайна вечна,
Тя с мен е – отпреди смъртта…
Моята любов е скрита нежност…
За двама обич – отделена от вина!
Моята любов! е ясно слънце! ...
Прости ми, Боже, че те притеснявам.
И днес навярно си зает...
Аз зная, много често те предавам,
А ти все пращаш ми късмет.
Но нещо - днес ще ти поискам. ...