Градски нощи, посипани със пепел сива,
Мрачни нощи, бичувани от мисъл дива,
Скръбни нощи, поръсени със споменът горчив,
Скучни нощи, в компания на самота унила...
.................. ...
Така горчиво е когато,
разбирам че си с мен докато
ти знеш че съм само твоя,
а след това ти ставаш безразличен,
ти знаеш че единствено аз теб обичам ...
Когато нощем улиците празни милеят за милувката на боговете
Когато в мрака непрогледен на кривия сокак луната хвърля сянка
Когато от любов замаяни, прегърнати,
със блеснали очи,
Край теб минават: тя – млада секретарка, той – ...
Поисках кожата си да сменя,
тъй както стара, бялата луна
разголва се без срам, сред нощ.
Поисках болката да съблека,
като бельо на блудстваща жена. ...
Когато погледна напред - все натам
където ти изчезна по пътя
аз все ще се питам и няма да знам
дали любовта не бе мъка...
Събирам парчета, лепя ги с лепило, ...
Казват, на Острова всичко е хубаво...
Птици, небе и красиви цветя...
И че на Острова всичко е влюбено...
Мир и любов...без прашинка тъга...
Казват, че Островът е откровение... ...
Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена. ...
Вие искате да знаете какъв човек съм.
Не.
Не ще научите какъв съм никога.
Със всичките си опити ще стигате до никъде.
И все ще научавате какъв човек съм ...
Стоя притихнала в мрачната стая.
Прозорецът тъмен до мене мълчи.
В пепелника дими запалена цигара,
а музиката свойте спомени реди:
как с теб във вихъра на танц ефирен ...
Никога мъж не ме е обличал...
Само събличате, мама ви стара!
Цял живот, който ме е обичал,
дрехите сваля, а после забравя...
На сутиена сривате кода ...
До теб съм,а чуствам празнина
Угасва бавно любовта в теб
И няма го онзи парещ поглед
Пламтящото сърце е късче лед
И връщам се към спомените светли, ...
Дали ще ме накараш да забравя,
онази сричаща във мен отмала,
по спомен, който бавно ме отравя...
Дали и теб не ще осъдя на провала?
Защо не мога, въпреки че искам, ...
Обидена съм ти, не желая повече пред теб да коленича! Не те желая - ти си спомен блед, черно петно от моето минало! Ти си история стара, напечатана със сълзи и много печал, Ти си болка неразбрана, чувства погребани, забравени, невъзродени - в това се превърна любовтта предишна към теб! А дали любов ...
В стаята е пусто - сама съм повече от всякога! Натрапчиви мисли глождят душата ми студено е, а теб те няма! Тормози ме самотата, тялото ми е сковано и не чувствам нищо, само ледена студенина пробожда недрата на сърцето ми! Нежелан страха от тъмнината, забулила очите ми с черен воал, изстрадана сълза ...
В коритото на бяла каменна чешма,
извира, утолява мъчителна жажда
водата жива, дето сбира се сама -
отпиеш глътка и песен душата ти ражда.
И литва високо, и буди гората, ...