Луцифер има своите ангели,
понякога тъжни,по-често усмихнати.
В очите им понякога блестят сьлзи,
но щом се смеят,в тях грейват звезди.
Те са деца на яростта и любовта, ...
Изхабен е всеки трепет,всяко чувство,
целувана с дъха на сивотата.
И само твореца владее това изкуство
да вдъхне живот на пъстротата.
Целунах те и сякаш целувах те години. ...
Разказва ни историята Вестин-
рисува я чрез два портрета...
Не може да се каже тук:"Амин!"
или да тъжим над позата предвзета.
С будно авторово чувство ...
-Не ме моли да се разкрия,да призная всичко,
как чувствам се,когато няма те до мен
и как отронвам с болка поредната въздишка,
спомняйки си с умиление за всеки споделен момент.
-Предупредих те към мен да не таиш надежда, ...
Не се ли умори да уморяваш
и радостта в очите да отнемаш
от себе си пак нищо да не даваш
а от душата ми да искаш все да вземаш.
Не стигна ли изгарящия огън ...
Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани, ...
Понякога ми се иска да полегна
и да усетя ударите на Нейното сърце...
Понякога ми се иска да поседна
и да усетя нежната милувка на Нейните ръце...
Понякога ми се иска да поплача ...
Живеят хора. Навсякъде - хора. Живеят в къщи, живеят в блокове. Живеят и горе, живеят и долу. Живеят в понеделник, живеят във вторник. Във сряда умират някои от тях. В четвъртък се раждат, в петък прохождат. Раждат се горе или някъде долу. Раждат се по етажи – по-лесно или по-трудно, и вдишват възду ...
В стаята самотна обвита от мрак
чакам теб любими да се завърнеш
Облегнала глава на прашния матрак
броя със сметало дните посивели
мрачна и бледа стаята кънти ...
Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...
Уханието на морното ти тяло
обичам да изпивам с топли устни,
обичам да усещам, как, узряли
зърната ти превръщат се във вкусно,
тръпчиво грозде, да изследвам с трепет ...
Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...