Къде е любовта ти? Потърси я.
Не е забравена, не е сама.
Вълшебна тайна аз ще ти разкрия -
спасих я от безличната тъма.
Не питай безутешно ден и нощ ...
В съня ти тази нощ не ще съм аз,
но ще усещаш полъха ми лек.
Красавица си спяща в сладък час
и моят дъх по теб е нежно мек.
Прошепвам името ти като звън ...
Простих. Всичко, Господи простих!
От раните до правописните грешки,
от лъжите наяве, до онези, които скри,
оправдах го чисто човешки
и всички мечти наивно дарих. ...
На жената която го заслужава
Дяволът на теб е дал очите!
Лицето ти от Господ Бог е дар!
Косите ти са рожба на вълните,
а Посейдон е техен господар! ...
Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.
А ти похъркваш кротко на дивана, ...
Аз, Призракът... очаквам те отвъд,
където истинска любов лелее.
Към мен постила идното благ път,
душата ти за обич да узрее.
Търпението ми е Вечност цяла. ...
Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви ...
Когато си далеч от мен, боли ме
и думите са паметници на страха.
Дори когато казвам тихичко „любими“,
и кряска мъка, но не мога да я спра.
Когато си до мен, боли по-малко. ...
Винаги има един последен път.
Едно последно „само още малко“.
Една последна първа среща.
Едни последни „много те обичам“.
Винаги има един последен дъх, ...
Пожелавам на всички весели и щастливи празници!
По Коледа се случват чудеса!
Звездите на небето са очите,
с които Бог ни гледа и така
разбира за желанията скрити. ...
Недей да ме молиш днес да говоря.
Да споделям това, което ми липсва.
Щом с думи не мога съдби да променям,
да провокирам …!?
Защо да го правя? Не! Просто не искам! ...
Понеже днес съм сита и добра,
в стомаха филхармония не свири.
Кило похапнах печени ребра
и шмугнаха се нейде двете бири,
че трябваше пожари да гасят, ...
Вече ми липсваш, а още дори не съм тръгнал,
липсваше ми днес, липсваш ми сега,
липсваше ми докато се разхождах и валеше сняг,
липсва ми твоята топла прегръдка,
липсват ми дългите разговори с теб, ...
В какво греша, че в мен пожар гори
когато ме загърбят и отминат
приятели от детството дори?
Усещам се безпомощен и сринат!
Ковач съм сам на своята съдба, ...
Полунощ зад хоризонта се сви
и все по ярко трептят звездите,
в лъчи засияла, сърп магнетичен,
възторжено луната изви.
Красота и любов, тя лее навред ...
И лятото след пролетта си тръгна неусетно.
Сега и есенният листопад е в своя край.
Земята скоро цяла с бял халат ще се наметне,
попила аромат на мед, канела и на чай.
На прага ни декември също тихо ще почука. ...
Трюфели с вино́ и чай с кравайче –
какво му трябва друго на човека?!
С едни чорапе вълнени и май
ще припка още докъм триста века.
При минус седемнайсет – опанджа́к! ...
Трябва ми нощ, за да видя Луната.
Трябва ми ден, за да видя света,
в който познат - непознат те очаквах,
в който разбрах, че съм тръгнал към теб.
Трябва ми огън - да паля зората, ...
На жената която го заслужава
Дяволът на теб е дал очите!
Лицето ти от Господ Бог е дар!
Косите ти са рожба на вълните,
а Посейдон е техен господар! ...
Животът е смъртта на мойто име
и неуловеният профил на нощта.
Дали остатъкът от мен съм аз самият,
там - редом с просяка прострял ръка?!
Безсмислицата, по която стъпвам - ...
Възпират истината чиста без умора,
привикнали да вършат зло ръце.
Готови със Създателя да спорят,
души със каменно, покварено сърце.
Надвикват се свирепо, за да заглушат ...
Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.
Дъгата – монохромна, в цвят на вино.
Стрелките скършват рамене и в мен
кърви от най-студеното ми синьо.
В проскубана трева, сумра́чен скат, ...