Поредният септември е отминал
и утолил е дългата ми жажда.
Аз нежните му тишини обичам –
през зимата не исках да се раждам.
Намирам смисъла да съм покоят. ...
Чадърът ми мечтае си за полет,
отново ще повярвам в чудеса.
В листата скрити, враните се молят
парченце от дъга да донеса.
И вятър с грубоватата си ласка ...
Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда… ...
Ще бъде като спомена изгряващ
от чуждото небе, за да възкръсне...
Ще бъде като любовта спасяващ,
когато времето реши да ни отблъсне...
Ще бъде тайнствена врата на хоризонта, ...
По мократа пътека идва вечер
изкъпана, ухаеща на есен.
Отиваме си някъде далече, далече...
Този свят е твърде тесен.
Оглеждаме се – локви тъмносини ...
Все още търсим ръцете си нощем,
а в утрото осъмваме с хванати длани.
Все още един за друг се тревожим
и превързваме с обич душевните рани.
В сърцето си пазим и вчера, и днес. ...
Седя на терасата и слушам кучешкия лай -
бездомни псета по улицата се гонят.
На човеците ни е добре сега по балконите -
по улиците понякога ни хващаше страх.
Но аз обичам тоя див кучешки лай, ...
Ей, че студ се пръкна вънка!
До вчера бях със къси гащи.
Покрай хората и времето се сбърка!
В дроба ми - сбор - бронхит и страсти.
Бели мечки бият се за одеало. ...
- Аз любимец съм на баба, тя ме глези като принц!
И в игрите ми угажда и приспива във скут любим,
ала под секрет ви казвам - мразя да ме храни тя!
Баламосва ме и “прави-струва”, а целта - да се наям,
че съм бил злояд и залък в бузата държа цял час! ...
Отлиства календарът ден след ден
и все по-бързо времето се ниже.
Октомври се изправи срещу мен
и размаха шапката си рижа.
Поклон ми стори ничком до земята ...
За нея ти мое море отново се вълнуваш,
изпращаш свойте вълни да я намерят.
За младото момиче още ти бленуваш,
и вълните ти са тъжни сякаш треперят.
И синьото небе над тебе отново плаче, ...
Липсва ми, миризмата на цигари
И болката в гърдите се засилва
Само спомени за нас, които скоро ще изчезнат
Животът ми не означава толкова много за мен
И така, какъв е смисълът от тази катастрофа? ...
Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...
Живях. Умрях. Отидох в Ада.
И ме посрещна Дяволът на прага.
- Ти не си за тука бре, човече!
Сгрешил си! - троснато ми рече.
Да не би изведнъж да си забравил, ...
Не бих оставил любовта сама...
Макар и тялом аз да съм в тъма
в душата моя все ще свети тя.
Знам, бъдещето си ще посветя
на най- жадуваната си мечта. ...
Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква ...
А сега ви представям моя най, най-любим стих!
Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!" ...
Заклет непияч съм и вѝно не пия.
Даже не близвам от друг алкохол.
Оставам си трезва, но няма да скрия
под девствен воал своя свян полугол.
Защото страстта за живот го съблече. ...
Эта случайная реальность – жизнь…,
Где от тебя зависит только тень,
И лишь её в обмен на миражи
Ты навсегда теряешь каждый день.
А в миражах пылает жар судьбы ...
Докога ще се спускаме в ниското още е спорно,
не напипваме дъното, силата ни отмаля.
Неусетно отслабили мускули, губим отборно,
задълбахме из пясъчни наноси пред вечността.
Ще ни блъскат вълните, лишени от капчица милост, ...