Не бива да ме следваш, аз вървя
към светове на вечните миражи.
Мечтите си без дар благословя,
стремежът ми не искам да те плаши.
Илюзиите за да обновя ...
На пейката, от снощен сняг прикрита,
седи тъга. Увесила е нос.
Кръстосани, следите на врабците,
описват в кратки щрихи делник прост.
А тя дори не смее да попита ...
В плен на любовта
В плен на красотата, в плен на любовта,
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад. ...
Ковачите на щастие раздухаха огнището
Искри и огнени пътеки
Затоплиха живота сгушен в нищото
И го накараха да свети
Под чуковете се събуди красотата ...
Понякога, когато те очаквам,
не идваш ти - макар, че обещаваш.
И гадая сам, дали забравяш
или е тест? Не знам. Не се оплаквам.
И не тъгувам. Свикнал съм с това ...
Короната от утрешните сълзи се разпадна,
от кошници надничат пак цветя,
те гледаха безстрастно, някак хладно,
нали тук влиза само, само тя,
която разцъфтява като диво цвете ...
Топи се годината като декемврийският сняг
и трупа се времето неусетно на преспи...
Аз остарявам след всяко Рождество
и едва ли ще има за мен Възкресение.
Загледана в безкрайността на бездната, ...
Лета ливни жемчужными пейсиками
Ортодоксами, там, за окнами,
Нарисуй себе девочку с персиками,
Алощёкую, темноокую...
Ты глаза закрой, головой качни, ...
He whispers in Dutch on my radar for trouble.
I'm drowning in hopes made of pink fragile bubbles.
His voice – a reminder of all that I need.
A flowery fire awaits to be freed.
I knew you were leaving before I was told. ...
Тази нощ запалих всички светлини,
а луната мила нежно ми шепти
приказка за стари, стари времена,
за любов и ревност и за зла съдба.
За девойка мила като нежен цвят, ...
Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина. ...
„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил. ...
Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита, ...
На Коледа ще чакам да ми звъннеш
с наливно вино в еднократна чаша.
Тази кратка мисъл и безмълвна
май е само моя и едва ли наша.
До прозореца аз блудкаво ще пия ...
Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.
Искам нежно да те докосна.
Ти си същият. Не задаваш въпроси.
Аз съм онази- сложната.
Тъжен заспиваш. С болка в очите. ...
Гледам навън е всичко кристал!
Кой тази прелест е така разпилял!
Клоните, в тежка кристална премяна,
сипят звън! Вещаят промяна!
Детето с носле на стъклото, кокори очички! ...
Вчера, днес и утре в този обичаен ред,
редим частичките на пъзела цветен.
С Любов, магия и Божия искра най напред,
започва всеки пъзел на живота чудесен.
За всяко утре си има безброй готови частици, ...
Когато си отида, замълчи,
изпрати ме достойно без думи.
На сбогуване е редно да боли.
А и, винаги скърбим, когато губим.
Когато си отида, не плачи! ...
На сутринта когато я видях
за две секунди само изтрезнях!
Че бях натряскан чак до козирката
какво ми е виновна тя, горката?
Дошла е с мен. Поканил съм я явно, ...