Poetry by contemporary authors
Зимна приказка 🇧🇬
лягайте дечица мили!
Сняг се сипе, като в сън
за добрите черни мравки.
Те живеят под елата ...
Знам къде ми е болката 🇧🇬
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...
Бяла доброта 🇧🇬
Белее вече моята глава,
значи задобрява ми душата.
Животът има много времена.
Но бялото е преходно на двора, ...
Как да те изтръгна от мислите 🇧🇬
щом опитам, по-силно боли,
по тъжни блещукат звездите,
по жадувани, твоите очи.
Казват, времето всичко лекува ...
Дядо Коледа 🇧🇬
Уж съм вече голяма,
Уж съм мамина отмяна,
а още ми викат мънѝчка,
тиквичка и сърничка. ...
Рождеството 🇧🇬
Проправя Времето пътека
в Енигмите на Естеството –
и чакаме от двайсет века
пак с тиха радост : Рождеството... ...
За всеки случай 🇧🇬
магарето, когато стрижат,
а дотогава спя, не спя – с инат,
да вее – хич не ме е грижа!
За всеки случай ще държа нащрек ...
Останалото вътре в нас 🇧🇬
Не е позната друга траектория
за пътя, който предстои
пред личната и общата история.
Животът няма формула за чест. ...
*** 🇧🇬
Какво трябва да е там?
Което ще бъде?
Което е вече било?
Би трябвало да сме едно. ...
И гърнето с килнат похлупак 🇧🇬
все запъва философска орис:
чопли го отвътре, а отвън
бяга му по тъча и не спори.
Да не е четвъртият глупак?! ...
Размисли 🇧🇬
тръгваш след мечтите ти.
И душата ти пленена
чувствено пред мен шепти.
Тлеят в мрака младините. ...
Приказна магия 🇧🇬
Със сладко чипо носленце!
Ела до мене се гушни
и слушай приказки чудни!
За далечни, незнайни страни, ...
В жив туптеж екстазно ти се вричам 🇧🇬
разкажи ми с порив и прекрасно.
Да се лее искам сладкогласно
влюбеното твое, нежно слово.
Нежно слово като изгрев ясно ...
Свободно лято с топъл бриз 🇧🇬
възторг расте, а не каприз
и слънчеви щастливи дни
летят си с белите вълни.
Но колко ще остана тук, ...
Съществуването 🇧🇬
(триптих)
1.
... и пак е фантастична Есен,
и меланхолни са душите – ...
В празното на тишината 🇧🇬
Сълзите – непоискани.
Сърдечните бодежи – слисани...
***
Неопитомената земя в очите ми ...
Снежко, снежният човек 🇧🇬
танцуват в чуден пирует.
Падат усмихнати в захлас
и правят дълбоки преспи всеки час.
Обичам бялата прекрасна зима. ...
Вятър ги вее 🇧🇬
Всичко подносих съвсем.
Вече дочувам обиди - на халос:
виж го, какъв е серсем.
Ала живота е вид мотовилка. ...
Песента на змията Шуайчжан 🇧🇬
Изпълзяла, тъгата отново
ме дарява с горчив ореол.
С тържествуващо, огнено слово
пророкувам от прашен престол. ...
Дърво от детството 🇧🇬
И разговорихме се тихо
Дърветата уж не говорят...
а моето, говореше добре!
Напомни ми за детските бели ...
Цвете 🇧🇬
в душата тъжна блесна.
Зов на любовта
е цвете що докосна
песента на славея.