Ще преспя със тази мисъл - без прегръщане,
преглъщам опита ти за обичане. По философски.
Сбогувам се с причините за връщане
на всеки жест на доброта. И слагам точка.
По стипчивия вкус на залеза, ...
Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега. Христофор Колумб
Капитанът признава само една...
команда:"Напред!" и с нея зове.
Избира посока, издува платна,
потегля с надежда в открито море. ...
Ти помниш ли онези първи дни,
очите ни се срещнаха случайно
и с трепет тръгна подир мене ти,
а аз от бързо тръгнах много бавно.
Сега отново се вълнувам аз, ...
Единадесет творби, десет от тях – сонети. Публикувам ги на едно място, тъй като има последователност. – Бел. авт.
ТРЪНСКО
Споменът безкрайно да извира
често молят моите уста.
Мостчето, покоят, свежестта, ...
Тя имаше плитка от дълга коса
която земята почти да достига.
И сутрин я миеше с капки роса,
лъч слънчев след туй да я сплита.
Отминаха дните на младостта, ...
Безмълвната раздяла най-горчи.
Оставя рана, що в сърцето тлее. ...
Опитваш ти със хапче аналгин,
но не минава пуста, а вилнее.
Все повече дълбае като свредел. ...
Когато се разкъсват майки в черно
от плач по свойте синове изгубени.
Когато някой ни фиксира с мерник -
куршум отприщва кръв - в реки поройни.
Когато има болки и стенания, ...
Простелем взгляды с бахромой ресниц
По чистоте соития небесной
И отразимся наклоненьем лиц,
И поразимся близости телесной…
Пусть тот, кто нас увидит свысока ...
Завръщам се София, завръщам се..
С мъка те напуснах, породено от разходи и безделие.
Завръщам се София, завръщам се...
С нови сили и борбен дух, не ще се откажа вече.
Завръщам се София, завръщам се... ...
България – земя на безсмъртни, славни прадеди,
на Аспарух, Борис и Калоян, на Кирил и Методий
и Паисий Хилендарски, България, която Левски,
Райна княгиня и Ботев роди и за Балканджи Йово
и хубава Яна бял олтар сътвори, тази земя древна, ...
В мастиленото, призрачно небе
препускат сенки, тъмни като конници,
към пълната луна. Кои са те?!
Бездомни и тревожни, вечни бродници.
Къде отиват, знаят ли сами? ...
Млад поет съм, творя и обичам да чувам
как човекът сърдечно е сторил добро.
Нося тиха душа и от жлъч се страхувам –
тази подла змия върху детско легло!
Млад поет съм – сълза върху длани желани ...
Зората се разля във златен цвят.
Небето се разтвори в нежност от коприна.
Октомврийска есен, пиршество от благодат,
цветност пищна сред слънчева магия.
Топли багри ширнати в дъги ...
Привлича есенната гравитация
в празнуваща невидима спирала
и капките по жиците накацали
копнежът връщат ми в искрящо бяло.
Вали си – неочаквано говорене ...
Защо усещам, че ми липсваш,
когато да си част от мен е грешка?
Мъчително е да те искам
и всеки ден по-болен е от вчера.
И всеки час по-трудно се преглъща. ...
Притичвам под дъжда по сандалети...
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение, ...
ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки. ...
За сбогом ти помахах със ръка,
а ти хлътна, като сянка в тъмнината
и срути се отгоре ми дъжда,
като прегръдка на добър приятел.
Заблестяха локвени петна, ...