Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Каручката на времето 🇧🇬

Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина. ...

VladimirKostov

Poetry » Other

667 2 1

Ще помня 🇧🇬

Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...

Anita765

Poetry » Other

1.9K 8 21

Култ към боклука 🇧🇬

По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...

ДаниелаВиткова

Poetry

504

В търсене на Бог 🇧🇬

Облак черен ме притисна
на светъл празник, свят.
Дъжд от мисли в мене плисна.
Една след друга из ведро валят.
Коя съм аз? И добра, и лоша, ...

ПетяБойчева

Poetry » Philosophical

1.1K

Имане 🇧🇬

Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...

breg

Poetry » Humorous

1.1K 1

Ти знаеш ли 🇧🇬

Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...

terita

Poetry » Philosophical

636 2 1

Задушница 🇧🇬

Задушница е.
Задушно е от мъка
и само споменът витае.
Близките ни,
сякаш до вчера били са тука, ...

gali

Poetry

539

Светлина 🇧🇬

„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...

atanasyanev

Poetry » Philosophical

1.1K 1

Несподеленост 🇧🇬

НЕСПОДЕЛЕНОСТ
Ти
няма
никога
да си моя – ...

Ramadan1995

Poetry » Love, Strict forms

701 1 1

В ръцете ти подирих пристан тих 🇧🇬

В ръцете ти подирих пристан тих
сред бурите от болка
и тревога.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя – ...

atanasyanev

Poetry » Love, Philosophical

1.1K 1 5

Спящата жена 🇧🇬

Гледах как красавицата спи,
и линее дълго под юргана.
Още малко ако полежи,
вечно ще остане на дивана.
Нямах шанс да стана шефски зет, ...

Varahiil

Poetry

684

Какъв е смисълът - да има смисъл... 🇧🇬

Какъв е смисълът – да има смисъл…
Към себе си въпрос отправи
за смисъла на всеки ден
и в миг по стар, но глупав навик
реши, че всичко тъне в тлен ...

Шаар

Poetry » Philosophical

673 2 15

Раят е там 🇧🇬

Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, ...

ditadita

Poetry » Love, Other

1.2K 3

Достатъчно 🇧🇬

Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...

Елиза13

Poetry

647 1

Рима да има и драма! 🇧🇬

Двайсет, трийсет,четирийсет ...
Коловоз от илюзии,
перон на делюзии.
Тук и там,тук и там...
Кой си,кой съм-мечти и амбиции... ...

poisonivi81

Poetry

864

Драконовска любов 🇧🇬

Казах ли ти...
колко исках
точно ти да ме обичаш...
По човешки - топло, искрено и нежно...
Казах ли ти... ...

ValentinaMitova

Poetry » Love

571 2

Винаги твоя 🇧🇬

Нацъфтели са тъжните ноти по скъсани струни.
Ти прости ли звука им, когато очите ти плачеха?
Ти прости ли, че нещо си тръгна така помежду ни
или мислиш съдбата била е отново палача?
Или мислиш, че Господ разделя и Господ събира? ...

Dendu89

Poetry » Love

660 7 14

Песничка за котка и транзистор 🇧🇬

А всичко беше простичко, кафето,
от радиото – песен закачлива.
Започваше денят ми там, където,
Луната, уморената заспива.
На двора чакат кучето, врабците ...

Patrizzia

Poetry » Other

607 5 8

Политнали рими 🇧🇬

Вече съм голяма
мога да чета,
даже мога, мамо,
рими да редя.
Искам да ми купиш ...

tanq_mezeva

Poetry » For children

1.3K 2 14

Думата заради която помним 🇧🇬

Стрелките на часовника потракваха ритмично. Само те напомняха, че времето не е спряло в действителност. Само така й се струваше. Болката от премълчаното я настигаше, завихри се около тялото й и я стисна за гърдите. Искаше да крещи, да плаче, но когато отвори уста се отрони само един безгласен, но уж ...

Karolin

Poetry » Other

855 1 1

С обич 🇧🇬

А да те обичам, коства много.
Цял един живот - млъчание
и въпреки, че с лекота го мога,
липсите са равни на страдание.
Да те обичам, навярно е присъда. ...

gali

Poetry

565

Дивергенция 🇧🇬

Дните мои – с бастуни, тътрят бавно крака.
Беловласи маймуни в мен протягат ръка,
сляпо търсят опора, глухо клетви хриптят.
Смисъл никакъв – хора няма в техния път.
Трескав, грипав, фебрилен, идва новият ден, ...

donchevav

Poetry » Philosophical

1.1K 3

Љубов и богови 🇲🇰

Ние сме богови
љубовта е случајна
златарниците се ограбени
во сенката на еден прстен
без престан се љубиме.

SanjaMKD

Poetry » Love

931 1 3

Уроци 🇧🇬

Когато ме достигне радостта
да бъда някому Учител,
ще кажа:-Бог ми е простил!
Сега,дали достатъчно съм чиста?
Припомням си за оня труден миг, ...

gamarima

Poetry » Philosophical

1.3K 3 6

Твоето всевиждащо око 🇧🇬

Господи,колко сме глупави!
Всички ние групово
себе си заблуждаваме,
че по-добри ставаме.
Сами си крием очите, ...

лидка

Poetry

1.5K 1 8

Разкаяние 🇧🇬

Косите сиви, посивели.
Устни сухи, онемели.
С лъжа заспала върху тях.
Лъжа посипана със прах.
Ти си там, а аз съм тук. ...

PaulvanDyk

Poetry

731

Отивам си завинаги! 🇧🇬

Когато бях млад,
усещах аз любов,
няма милост - само нов покров,
нито трепет нов,
обръщам нова страница, ...

Мастъра

Poetry » Philosophical, Other

704

Душата ти не струва залък хляб 🇧🇬

Сърцето ягодовото на юни,
светулките повика пак на бал,
щурец за луди танци закопнял,
за миг поспира – роза да целуне.
И капчица роса е помежду ни, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

584 6 9

Обичай ме 🇧🇬

"Обичай ме!" - с бури разпилени
и с безизразност в очите!
"Обичай ме!" - дори, когато
сама себе си, не мога да обичам!
"Обичай ме!" - когато в душата ми ...

elenkas03

Poetry » Love

1.1K 1

Повече от победител 🇧🇬

„Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.” Римляни 8:37
От Тебе се научих да воювам,
Ти пример даде ми – да устоя.
Не се предадох и не се страхувам,
щом с Теб съм, аз не се боя! ...

mamagalq

Poetry » Other

1.5K 1

Летвата 🇧🇬

най-висока на
Агнец е летвата на
саможертвата

rhymefan

Poetry

518 1

Подписано с любов... 🇧🇬

Таня Мезева и Таня Г. Денева
Всеки миг, а и всички след него,
е кодиран в наште души.
Таен шифър – с алфа, омега...
подредил е дарените дни. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

638 1 3

В гръб 🇧🇬

Под кожата дебела, на злобаря,
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него - ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

589 4 10

Сутрин 🇧🇬

Когато се събудиш рано сутринта
и децата ти те поглеждат с усмивка.
Усещаш че до теб туптят две сърца,
прегръдка бащина, обич и целувка.
Разбираш че струвало си е всичко това, ...

valcanyon

Poetry » Other

647

Приказки от покривите. Лунатичка 🇧🇬

Хубаво ми рече мама:
–Пена е беда голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли, май, главата.
Ала сам се аз натресах, ...

VasilIvanov

Poetry » Humorous

1.3K 9 26

Апокалиптично 🇧🇬

Може би, някой ден, този свят - ей така - ще се срути,
ще избухнат внезапни пожари в смълчания ден
и ще виждаме как оживяват (за помен) минутите,
от които сме бягали - лек за духа ни сломен.
Само в миг, може би, ще потръпне земята от трусове ...

Самодива

Poetry

698 7 11

На СПА 🇧🇬

Аз и тя, във планината.
Поход без посоки.
СПА хотелче във гората.
Градуси високи.
Двамата, душевно голи. ...

Yuri

Poetry » Humorous

1.1K 6 27

Любовта 🇧🇬

Не исках пак да я срещна,
не вярвах, че пак ще горя,
бягах и шепнех ,,Не идвай!
Ти си само поредна лъжа!''
А тя ме настигна внезапно, ...

ТониИванова

Poetry » Love

868 2

... 🇧🇬

…пак ме люлее южнякът,
мирише на млада нива.
Толкова дългоочаквана
пролет е. Още е жива,
даже тупти в прасците ...

пилигрим

Poetry » Philosophical

837

Часовникът сякаш е спрял 🇧🇬

Ти от снощи не си се обаждал,
ти от снощи не си ми звънял,
телефона поглеждам с омраза
и часовникът сякаш е спрял.
Не допускай да бъда нещастна, ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

517 3

Poetry by contemporary authors

Каручката на времето 🇧🇬

Ще помня 🇧🇬

Култ към боклука 🇧🇬

В търсене на Бог 🇧🇬

Имане 🇧🇬

Ти знаеш ли 🇧🇬

Задушница 🇧🇬

Светлина 🇧🇬

Несподеленост 🇧🇬

В ръцете ти подирих пристан тих 🇧🇬

Спящата жена 🇧🇬

Какъв е смисълът - да има смисъл... 🇧🇬

Раят е там 🇧🇬

Достатъчно 🇧🇬

Рима да има и драма! 🇧🇬

Драконовска любов 🇧🇬

Винаги твоя 🇧🇬

Песничка за котка и транзистор 🇧🇬

Политнали рими 🇧🇬

Думата заради която помним 🇧🇬

С обич 🇧🇬

Дивергенция 🇧🇬

Љубов и богови 🇲🇰

Уроци 🇧🇬

Твоето всевиждащо око 🇧🇬

Разкаяние 🇧🇬

Отивам си завинаги! 🇧🇬

Душата ти не струва залък хляб 🇧🇬

Обичай ме 🇧🇬

Повече от победител 🇧🇬

Летвата 🇧🇬

Подписано с любов... 🇧🇬

В гръб 🇧🇬

Сутрин 🇧🇬

Приказки от покривите. Лунатичка 🇧🇬

Апокалиптично 🇧🇬

На СПА 🇧🇬

Любовта 🇧🇬

... 🇧🇬

Часовникът сякаш е спрял 🇧🇬

Queue