Poetry by contemporary authors
Като свещ 🇧🇬
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна ...
Пътят... 🇧🇬
Ти вървиш. Започва да вали дъжд-лек, ситен, но студен...И пътят вече не е същия, водата го прави по-особен...Чува се гръм, който прорязва мъртв ...
Обичта ти ме пази 🇧🇬
като топла вълна.
Вледенени талази,
ослепяла тълпа -
всичко стича се бързо ...
50+ 🇧🇬
с прикрити бели кичури в косите ни.
И гняв,и радост и любов усетили,
все още светят горе там звездите ни!
Горчиво виното било е някога, ...
Замяната 🇧🇬
Догарящото Слънце пръсна жа́ра
люлеещи вълни се разгоряха –
отсреща сякаш викаше ми фара,
че идва буря и е нужна стряха... ...
Когда я жила на Марсе 🌐
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...
Сърдечен калиграф 🇧🇬
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...
18+ В изповедалнята- 10 🇧🇬
Ах, съдбата е така жестока!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!
В стаичка за изповед седиш!
ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам, ...
От теб любов неземна чувам 🇧🇬
Когато замълчиш, тъгувам.
Ти приказки разказваш чудно
и в свят вълшебен с теб пътувам...
Гласа ти нежен аз жадувам, ...
Самотен гроб 🇧🇬
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...
С усмихнат цвят на оранжада 🇧🇬
море, вълни, криле на лято -
пораства, плува, пее, стига,
остава в мен с морето слято.
Уютно, сладко, сочно, вкусно ...
Непонятно 🇧🇬
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...
Прикрита външност 🇧🇬
в Странджа родена,
хубав цвят имаш ти
галещ моите очи.
Изправен, красив, ...
Буквите на Хефест 🇧🇬
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...
Когато си отиде 🇧🇬
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...
Едра тропоска с дъждовен конец 🇧🇬
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
Зограф 🇧🇬
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...
Сетната воля 🇧🇬
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...
Меден юни 🇧🇬
и пелената сива се загуби.
Небето слънце изора
и се събуди юни лятно влюбен.
Разпяват птици мокър ден ...