Poetry by contemporary authors
Викане на духове 🇧🇬
Светът не ми хареса, скрих се под земята
Ковчегът ми е тесен, но приятно безчовечен
Когато душата ми от задух се върти и мята,
подавам навън носа си от живота привлечен ...
Петък – тринайсти... 🇧🇬
... и беше петък. Бе тринайсети
и бях в средата на Бермуда,
в море от прелест и безкрайности
с очакване да стане чудо... ...
Учителко любима, целувам ти ръка 🇧🇬
благодаря изричам всеки ден на глас,
за вниманието и твойте грижи мили
с теб гордея се споменавам го в тозчас.
За това, че всеки ден ти без умора, ...
Цари Мали град 🇧🇬
Там високо в подножието на Рила планина,
сред китни селца и тучни поляни, родни нивя.
Намира се една българска крепост, твърдина,
запазила жива българщината отпреди а и сега. ...
Поклон 🇧🇬
отнася те далече от света студен
и риташ цял живот, срещу ръжен.
Убиват пратениците. Не жалят в черно.
Сто пъти до̀земи превиха те, но ето – ...
Само повярвай 🇧🇬
защо си сърдит,
с поглед навъсен
в земята забит?
Бавно пристъпваш ...
Това съм разбрал 🇧🇬
Няма ли кой, честността да поведе?
Пита народът и гледа с надежда в мъглата.
Пита народът и сухи корички яде...
Кой ги създаде всичките тия палачи? ...
Реката на живота 🇧🇬
Дали е бурна, или е смирена?
Дали прелива само с чистота,
галейки я слънчевата светлина?
Дали е срещала и много бури, ...
Под асмата 🇧🇬
на светлата памет на Майка ми!
Пред мен са: двор със бурени обрасъл,
прозорци заковани със греди́ –
нима съм тук аз, боже мой, отраснал ...
Учителко любимa 🇧🇬
от детската градина,
отворила за всички,
най-важната вратичка,
към знание, наука, ...
Ти 🇧🇬
с теб никога не виждам края,
и се чудя и се питам,
грешно ли залитам?
__________________________ ...
Любимият учител 🇧🇬
почти на шест години,
не знаех как да вляза в час
след детските градини.
Бях много палав първолак. ...
Пусни ми ръката... 🇧🇬
Сам продължавай напред!
Не съм сърдита на съдбата,
че не ни се получи с теб...
Кожата твоя ще помня ...
До реката 🇧🇬
а увиснала върба
клончетата във водата
мие ги за хладина.
През надвесените клони ...
Време е за сушене 🇧🇬
а земята е кална от многото наши сълзи.
То не бяха спогодби, позиции, хватки, дебати...
Ръждива мотика забравена нейде мълчи.
А със приказки вече издадоха хиляди тома... ...
Двамата с теб 🇧🇬
създавахме денят
и всяка негова минута.
Сами си го сглобявахме
с радостен вик ...
Хармонията 🇧🇬
а в хармония искаме да живеем.
Тя си е толкова хубаво нещо,
а цял живот мъчим се, тлеем.
Разковничето е разумността - ...
Бездна 🇧🇬
Ще спре ли някога това
или ще продължи така...
И мрак настъпва в нощта,
ала не е тъмна само тя. ...
Прости ми, Боже, опита невещ 🇧🇬
която без остатък ме изгаря?
Аз прашен пилигрим съм – ден, след ден,
душата си принасям, на олтара
и тя топи се, като бяла свещ – ...