Много старо стихотворение, но си го обичам.
Аз никому и нищо не дължа.
Не съм и вещ. Просто съм си ничия.
Свободно непокорна съм река
преливаща от хиляди различия. ...
От чудото на детството ела,
да видиш как се случват чудесата.
Пришиваш си на роклята крила,
политаш след изтичащото лято.
А в него водни кончета жужат, ...
Търся те откакто те пожелах,
сънувахте..и после замечтах,
започна да навлизаш в мислите ми,
без дори да съм те срещнала.
Може би беше красив,строен, ...
Срам ме е да слушам този страшен вой:
Бойко е машина, Слави е герой....
Не задава никой главния въпрос:
Що парашутисти праща Барбадос?
Изборите бяха в Бабук, Алфатар... ...
Живея в тъмния прозорец на нощта потайна
и не затварям - да се чуят стъпките ѝ тихи,
кога ще дойде, как ще ме прегърне, няма как да зная,
последният ми дъх дали ще може да ѝ стигне?
... Или ще влезе ненаситна при баща ми ...
Гражданки бяха и двете ми баби –
бялото сладко, в поднос от сребро.
Силни жени, но в душите си – слаби.
Еви, от нечие твърдо ребро.
Рано земята и двете повика, ...
Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...
Поетът с дисаги
Преметнал дисаги със стихове през рамо,
върви той по своя път и води пак борба.
С музата му любима късно вечер и сутрин рано,
пише за хората, от бог е неговата дарба, съдба. ...
Когато Господ правеше звездите,
високо в Рила беше на бивак.
От езерата вземаше лъчите,
от розите - ухание и смях..
Но трябваше му дух и нежна сила ...
Аз казвам, че забравила съм те отдавна
И нежността идваща с твоя глас,
С прегръдките и ласките, с усещането
Че съм си в нас.
Но в сърцето си аз още се надявам, ...
Ще можеш ли да ме изтриеш
съвсем от мисълта си ти?
Къде самичка ще се скриеш
без радост, обич и мечти?
След " Сбогом! " , " Свърши се! " , " Прости! " ...
Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...